Анастасо-Теофано: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
Теофано е подозирана, че заедно със съпруга си Роман отравя свекъра си, император [[Константин VII]]. [[Константин VII]] умира през 959 г. след продължителна треска и няма преки доказателства за отравяне. След възкачването си на престола [[Роман II]] става зависим от съветите на Теофано, което ѝ позволява да доминира в политическия живот на империята. Така по нейно настояване, Роман II изпраща всичките си пет сестри на заточение в манастира „Кинеклион“.
На 15 март 963 император Роман II умира неочаквано само на 25 години. Според мълвата Теофано е отровила съпруга си, въпреки че императрицата няма какво да спечели от убийството му, а по-скоро би загубила от това. Двамата сина на Роман II и Теофано - Василий II и Константин VII, са наследници на престола, а майка им е назначена за техен регент. Въпреки това Теофано разбира, че за да заздрави властта си, трябва да се съюзи с най-влиятелния византийски военачалник по това време — Никифор Фока. След като е обявен от армията за император в [[Кесарея]], на 15 август Никифор II влиза в [[Константинопол]], разпръсква силите на евнуха Йосиф в кървави улични сражения и на 16 август е коронован за император в „Света София“. След като получава императорската корона, Никифор Фока се жени за овдовялата Теофано, за да легитимира властта си като законен продължител на Македонската династия.
Бракът на Никифор и Теофано се оказва незаконен, тъй като Никифор е кръстник на поне едно от децата ѝ, поради което според Православната църква Теофано и Никифор са духовни роднини. Патриарх Поликтист отказва да допусне императора до светите тайнства преди той да се покае публично за втория си брак. Патриархът дори заплашва, че ще отлъчи Никифор от църквата, и заявява, че няма да промени решението си, докато императорът не остави Теофано. В отговор на това Варда Фока, брат на императора, дава клетва пред патриарха, че Никифор не е кръстник на нито едно от децата на Теофано. Патриархът повярвал на Варда и позволил на Никифор отново да влиза в църквата, както и да задържи Теофано като своя съпруга.
| |||