Уикипедия

Берилий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 3 интервала, точка (ползвайки Advisor)
Ред 48:
}}
 
'''Берилият''' (на [[латински език|латински]]: '''Beryllium''') е [[химичен елемент]], светлосив лек [[метал]] с [[атомен номер]] 4 и означение '''Be'''. Берилият е от група II A2 на периодичната система и принадлежи към алкалоземните метали. Използва се за повишаване [[твърдост]]та на [[сплав]]и, напр. берилиев [[бронз]]. Добива се от минералите [[берил]], [[хелвин]] и [[хризоберил]]. Берилият и сплавите му се използват в самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката. Процесът на насищане на повърхността на стоманени детайли с цел повишаване на корозионната им устойчивост се нарича [[берилизация]]. Влиза в състава на [[изумруд]]а.
 
Атомната му маса е 9,01218 u.
Ред 54:
Устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Открит е от немския химик [[Фридрих Вьолер]] (Fredrich Wohler) през 1798 г. Произход на името: от името на минерала берил. Силно токсично вещество. Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се с много здраво с нуклеиновите киселини. Берилият на прах е [[канцероген]]ен и може да причини белодробно заболяване.
 
Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. Съотвества му амфотерни дихидроксид Be(OH)2. Берилият не взаимодейства с водород и вода поради недостатъчна химическа активност.
 
{{Периодична система}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Берилий“.