Добродетелна дружина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество) |
{{към пояснение |
||
Ред 1:
{{Партия
'''Добродетелната дружина''' е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността ѝ през периода на съществуване (1853 – 1897) е разнопосочна по идеали.▼
| име = Добродетелна дружина
| оригинално име =
Създадена е през [[1853]] г. в [[Букурещ]], а е официално учредена на [[9 март]] [[1854]] г. под името ''Средоточно българско попечителство „[[Епитропия]]“'' от представители на заможните слоеве на българската емиграция във [[Влашко]] въз основа на съществуващия временен комитет „Епитропия“. Поставя си за цел да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата [[Кримска война]] (1853 – [[1856]]). Дейността обаче се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е призната официално от руското правителство, организацията създава свои поделения в редица градове – [[Браила]], [[Галац]], [[Плоещ]] и др. След преустановяване на войната дейността почти замира.▼
| bgcolor =
| лого =
През [[1862]] г. ''Средоточно българско попечителство „Епитропия“'' се конструира в '''Благотворително дружество – добродетелна дружина'''. Основатели са [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, [[Георги Атанасович]], [[Маринчо Бенли]], И. [[Бакалоглу]] и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели.▼
| обяснение =
| картинка = Добродетелни vs. Млади.jpg
| описание = Карикатура във [[Тъпан (вестник)|вестник "Тъпан"]]. Рисува борбите между русофилите и партията "Млада България" при образуването на "Книжовното дружество" - шестте члена на Добродетелната дружина и "Младите" Любен Каравелов и Христо Ботев
| ръководител =
| предшественик =
| време на управление =
| основаване = 1862
| разформироване = 1897
| щаб = [[Букурещ]]
| младежка_организация =
| идеология = [[Освобождение]], [[панславизъм]]
| член_на =
| евро_група =
| цветове =
| места1_заглавие =
| места1 =
| места2_заглавие =
| места2 =
| места3_заглавие =
| места3 =
| места4_заглавие =
| места4 =
| места5_заглавие =
| места5 =
| места6_заглавие =
| места6 =
| места7_заглавие =
| места7 =
| места8_заглавие =
| места8 =
| сайт =
| общомедия =
}}
▲'''Добродетелната дружина''' е обществено-политическа организация на [[русофили|русофилски настроените]] българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността ѝ през периода на съществуване (1853 – 1897) е разнопосочна по идеали.
== Възникване ==
{{основна|Средоточно българско попечителство}}
▲
== Развитие ==
▲През [[1862]] г. ''Средоточно българско попечителство „Епитропия“'' се конструира в '''Благотворително дружество – добродетелна дружина'''. Основатели са [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, [[Георги Атанасович]], [[Маринчо Бенли]],
По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на [[Русия]]. Така през 1862 година по инициатива на руското консулство организацията се опитва да унищожи критичната към Русия брошура на [[Георги Раковски]] „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“.<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 151 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
Line 9 ⟶ 48:
По въпроса за освобождението на България от османско владичество Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на [[БРЦК|българската революционна емиграция]] в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери.
През [[1866]] – [[1867]] г. в съответствие с плановете на руската дипломация по [[Източен въпрос|Източния въпрос]] Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на [[Сърбия]]. За целта се разработва специална „[[Програма за политическите отношения на сърбо-българите|Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“]]. В нея се предвижда създаването на [[панславизъм|голяма славянска държава]] от [[сърби]] и [[българи]], която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз [[Михаил Обренович]]. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]]. През есента на същата година подпомага и организирането на [[Втора българска легия|Втората българска легия в Белград]].
След неуспеха на плана Добродетелната дружина се насочва към сближаване с [[Османската империя]]. През [[1869]] г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на [[Австро-Унгария]], при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност. Понася критики и противопоставяне от промасонската организация [[Млада България (организация)|"Млада България"]] във [[Тъпан (вестник)|вестник "Тъпан"]], а също така [[Христо Ботев]] и [[Любен Каравелов]]<ref>[http://istinata.bg/?p=16 istinata.bg]</ref>. Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния. Престава формално да съществува след смъртта на [[Евлоги Георгиев]] през [[1897]] г.
== Бележки ==
| |||