Едуард II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 4:
| изображение за личността=[[Картинка:EdwardII-Cassell.jpg|235px|център|]]
| описание на изображението=Едуард II
| управление=[[1307]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 17:
| предшественик=[[Едуард I]]
| наследник=[[Едуард III]]
| съпруга=[[Изабела Френска]] ([[1295]] – [[1358]])
| потомци=
| династия=Плантагенет
| баща=[[Едуард I (Англия)|Едуард I]] ([[1239]]
| майка=Елеонор Кастилска ([[1246]]
}}
Ред 28:
Той е първият монарх, основал [[колеж]]и в университетите [[Оксфордски университет|Оксфорд]] и [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]].
== Принц на Уелс ==
Едуард II е първият английски принц, носител на титлата ''[[Принц на Уелс]]''.
Въпреки влиянието на властния си баща, младият принц развива склонност към екстравагантност и фриволност, които остават за цял живот. Едуард I отдава това на лошото влияние на Пиърс Гейвстън, гасконски рицар, любимец на Уелския принц. Гейвстън е изпратен в изгнание, но след смъртта на Едуард I ([[7 юли]] [[1307]] г.), първата стъпка на новия крал Едуард II е да върне своя фаворит.
== Крал на Англия ==
Едуард II проявява интерес основно към развлеченията. Слабоволев владетел, той лесно е можел да бъде манипулиран от своите фаворити. На [[25 януари]] [[1308]] г. се жени за [[Изабела Френска]], дъщеря на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] и сестра на трима френски крале. Изабела е пренебрегвана от съпруга си за сметка на неговите фаворитки. Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина
== Бунтът на бароните ==
Многобройните необосновано високи привилегии, с които Едуард II удостоява Пиърс Гейвстън, предизвикват недоволство сред бароните. Те се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля
== Шотландския конфликт ==
Баронското въстание открива пътя на граф [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]] към шотландската корона. През [[1314]] г. в битката при Банокбърн (Bannockburn) Брус разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от [[1707]] г. Брус също така подстрекава въстание в Ирландия и намалява английското влияние там.
== Влиянието на Диспенсър ==
След смъртта на Гейвстън, кралят прехвърля симпатиите си върху Хю Диспенсър Младши. Той отново провокира недоволство сред бароните като не зачита законите и предоставя щедри привилегии на Хю Диспенсър Младши и неговия баща.
Ред 49:
Разгромявайки опозицията, кралят и двамата Диспенсър стават пълновластни владетели на Англия. През [[1322]] г. Едуард II издава указ, с който отменя всички предишни ограничения, наложени върху властта му. Кралят вече не е подчинен на Парламента, чиято роля е сведена до тази на консултативен съвет.
== Изабела напуска Англия ==
Едуард II изпраща съпругата си Изабела във Франция да преговаря с брат си [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]] относно областта [[Гаскония]]. През март [[1325]] г., тя напуска Англия, неприкрито доволна от това, че ще се види със семейството си и ще се откъсне от съпруга си и възневидяните от нея Диспенсър
На [[31 май]] [[1325]] г., Изабела сключва мирен договор в полза на Франция, който изисква Едуард II да отдаде почит като васал пред френския крал. Едуард II решава да изпрати сина си, което се оказва сериозна тактическа грешка. Изабела отказва да се върне със сина си в Англия, докато не бъде отстранен Хю Диспенсър Младши. Във Франция тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и планира завладяването на Англия.
== Завръщането на кралицата ==
През септември [[1326]] г. Мортимър и Изабела нападат Англия с малка армия, към която бързо се присъединяват многобройни привърженици. Едуард II остава без подкрепа, изоставен от почти всички и бяга от Лондон. На [[27 октомври]] Диспенсър-баща е обвинен в неправомерно облагодетелстване за сметка на други, престъпления срещу църквата и участие в незаконната екзекуция на граф Ланкастър. Той е екзекутиран, след което Хенри Ланкастър е изпратен да залови краля и младия Диспенсър, което той успява да направи на [[16 ноември]].
Диспенсър Младши е осъден, измъчван и екзекутиран по особено жесток начин.
Победеният Едуард II е затворен. На [[20 януари]], е обвинен от Парламента в многобройни престъпления: некомпетентност, лошо управление, загуба на Шотландия и Гаскония, оставяне други да вземат вместо него вредни за народа и църквата решения, неподобаващо поведение за монарх, съгласие за неправомерно екзекутиране, затвор, заточение и обезнаследяване на благородници, изоставяне на страната без управление и причинени безредици и др. Принуден е да абдикира в полза на сина си.
== Краят на Едуард II ==
Абдикацията е обявена на [[24 януари]], на [[25 януари]] официално започва управлението на [[Едуард III]]. Тъй като той е на 14 години, реално управляват Изабела и Мортимър. Едуард II остава затворен. На [[3 април]] е преместен в замъка Бъркли. Спекулира се, че там е брутално убит, макар сведенията за смъртта му на [[21 септември]] [[1327]] г. да са непотвърдени.
Последвалото управление на Изабела и Мортимър е силно непопулярно и когато Едуард III реално поема властта през [[1330]] г., екзекутира Мортимър по 14 обвинения в предателство, в това число убийството на Едуард II, с което слага край на съмненията относно евентуалното оцеляване на последния.
== Предшественици ==
{| class="wikitable" align="center"
|+'''Предшественици на Едуард II в три поколения'''
| |||