Разлика между версии на „Мария-Антоанета“

редакция без резюме
 
Йозеф Вебер, син на бившата дойка на Мария-Антоанета, който присъства на заминаването ѝ от Хофбург, предава последните думи на императрицата към дъщеря ѝ:
{{цитат|''Адио, моя скъпа дъще; ще ни дели голямо разстояние, но ти бъди справедлива, човечна и изпълнена с чувство за дълга на своя ранг и аз всякога ще бъда горда със скръбта, която винаги ще изпитвам... Направи толкова много добро на народа на Франция, че да могат да казват, че съм им изпратила ангел.''|Йозеф Вебер<ref>Цит. по: {{harv|Cadbury|2002|5}}; {{harv|Bos|2006|3}}</ref>}}
 
[[File:Wedding of Louis & Antoinette.jpg|thumb|250п|Венчавката на Мария-Антоанета и Луи XVI]]
Мария-Антоанета официално е предадена във френски ръце на [[17 май]] [[1770]] г. на един остров на река [[Рейн]], на австро-френската граница близо до град [[Кел]].{{sfn|Bos|2006|с=3}} Сред посрещащата делегация са граф дьо Ноел и съпругата му, която по-късно е назначена от крал [[Луи XV]] за метреса на престолонаследника.{{sfn|Fraser|2001|с=58&ndash;62}} Една седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с [[Луи XVI|Луи Огюст]], но е разочарована от хладното му поведение. Преди да пристигне във [[Версай]], бъдещата кралица е представена на братята на [[Луи XVI|Луи]], [[Луи XVII|Луи Станислас Ксавие, граф Дьо Прованс]], и [[Шарл X|Шарл Филип, граф Д’Артоа]], които ще играят важна роля в по-нататъшния и&#768; живот.{{sfn|Fraser|2001|с=64&ndash;69}} По-късно във Версай Мария-Антоанета е представена официално и на останалата част от кралското семейство, в това число и на [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], която става нейна близка приятелка. На [[16 май]] [[1770]] г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и [[Луи XVI|Луи Огюст]].{{sfn|Fraser|2001|с=70&ndash;71}} {{sfn|Bos|2006|с=3}} След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ.{{sfn|Fraser|2001|с=70&ndash;71}} Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично [[Луи XV]] благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. [[Секс]]ът между двамата се оказва проблем, тъй като [[Луи XVI|Луи]] не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си<ref>[http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=288]</ref>.
 
===Дофина на Франция===
===Аферата с диамантената огърлица===
{{основна|Афера с диамантената огърлица}}
Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.{{sfn|Fraser|2001|с= 226}} Няколко месеца след раждането на [[Луи XVII|Луи-Шарл]], кралицата получава писмо от известните бижутери Шарл Бьомер и Пол Бесанж относно една [[диамант]]ена огърлица, на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на [[кардинал Дьо Роан]].[[File:Marie-Antoinette of Austria - After Élisabeth Vigée-Lebrun .jpg|мини|left|250п|Портрет на кралицата от 1785 г.]] Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението и&#768; към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата и&#768; цена.{{sfn|Fraser|2001|с=226&ndash;228}} Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразположението на кралицата, бил подведен от графиня [[Жана дьо Ламот-Валоа]] да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.{{sfn|Bos|2006|с=7}} Кардиналът закупил бижуто и го предал на съпруга на Дьо Ламот. Естествено огърлицата изчезнала, Бьомер и Бесанж така и не получили цялата сума за нея, а парите на Дьо Роан никога не били върнати. Това, заедно с разкритията на една от придворните дами на Мария-Антоанета, мадам Дьо Кампан, че кардиналът използвал фалшиви подписи, за да закупи огърлицата, довело до незабавното арестуване на организаторите на измамата и на кардинал Дьо Роан. Случаят е отнесен до [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] — необмислен акт, който направил публично достояние клеветите на обвиняемите. Така например в показанията си Дьо Ламот твърди, че кралицата имала сексуална връзка с кардинала. За да си отмъсти на краля за постоянното несъобразяване с решенията на парламента и за да накаже съпругата му за предполагаемия и&#768; развратен живот, на [[31 май]] [[1786]] г. събранието оправдава кардинал Дьо Роан, семейство Дьо Ламот са осъдени до живот, а другите участници в аферата получават по-леки присъди. По-голямата част от вината обаче се стоварва върху гърба на кралицата — въпреки че Мария-Антоанета не е замесена в поръчката на огърлицата, всички скандали, в които е било забърквано името и&#768; през годините, карат широката общественост да мисли, че и този път кралицата лъже. Тази афера окончателно убеждава французите в развратеността и разсипничеството на кралицата им. След този случай репутацията и&#768; никога не се възстановява.{{sfn|Fraser|2001|с=239}}
 
На [[2 ноември]] [[1785]] г. Мария-Антоанета навършва тридесет години. Кралицата започва да обновява гардероба си с по-прилично облекло. Появяват се и признаци на бременност, които я карат да се притеснява за здравето си, тъй като е родила само преди няколко месеца. Стресът, натрупан от аферата с огърлицата, оказва влиянието си и на [[9 юли]] [[1786]] г. Мария-Антоанета ражда преждевременно втората си дъщеря [[Софи Елен Беатрикс]]. Страховете на кралицата се оправдават, само няколко месеца след раждането тя започва да страда от дихателни проблеми.{{sfn|Fraser|2001|с= 240, 244&ndash;245}}
На [[21 септември]] [[1792]] г. монархията официално е отменена и е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]]. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, [[Луи XVI]] е отделен от семейството си и през декември [[1792]] г. е изправен пред [[Конвент]]а, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на [[21 януари]] [[1793]] г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга и&#768;, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота и&#768; оттук нататък стават грижите за живота на децата и&#768;. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина и&#768; за крал на Франция под името [[Луи XVII]] от емигриралите роднини на кралското семейство, а [[Шарл X|граф дьо Прованс]] се обявява за негов [[регент]]. Освен това здравето на Мария-Антоанета започва бързо да се влошава. Въпреки лошото здравословно състояние на Австрийката, въпросът за по-нататъшната и&#768; съдба заема централно място в заседанията на Конвента след смъртта на Луи XVI. Мнозина настояват за нейната смърт, докато други предлагат тя да бъде предадена на австрийците срещу пленени френски войници или да бъде разменена срещу огромен откуп от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Томас Пайн пък агитира за заточение в [[Америка]]. През април [[1793]] г. е сформиран [[Комитет за обществено спасение]] и хора като [[Жак-Рене Ебер|Жак Ебер]] започват да настояват за съдебен процес и срещу Мария-Антоанета. След като към края на май [[1793]] [[жирондинци]]те са отстранени от властта, започват да се чуват призиви за „превъзпитание“ на дофина в духа на идеите на революцията. На [[3 юли]] [[1793]] г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.
[[Image:Marie Antoinette being taken to her Execution, 1794.jpg|250px|thumb|Отвеждат Мария-Антоанета до мястото на екзекуцията. 1794]]
На [[1 август]] вдовицата Капет е преместена от Тампл в [[Консиержери]]{{sfn|Bos|2006|с=11}} като затворник номер 280. На [[14 октомври]] [[1793]] г.{{sfn|Bos|2006|с=11}} бившата кралица е изправена пред наказателен трибунал по обвинения в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на Орлеанския херцог. За разлика от съпруга и&#768;, на когото е било дадено време да подготви защитата си, делото на кралицата е манипулирано от [[якобинци]]те и тя има по-малко от ден, за да подготви своята защита. Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно. С блестящите си отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата, които очаквали да видят една празноглава жена. Най-сериозното обвинение, отправено срещу Мария-Антоанета, е че заедно с [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]] тя е блудствала с малолетния си син. Като доказателство за това обвинението представя изтръгнатите с насилия показания на малкия Луи-Шарл, който уж доброволно обвинил майка си. Мария-Антоанета реагира остро, произнасяйки толкова емоционална реч, че присъстващите в залата жени започнали да апелират в нейна защита.
 
Тъй като изходът на процеса срещу бившата кралица на Франция е предварително решен в Комитета за обществено спасение, никой не е изненадан, че в ранната сутрин на [[16 октомври]] [[1793]] г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране.{{sfn|Bos|2006|с=11}}
 
Малко преди да бъде отведена до мястото за екзекуция, Мария-Антоанета пише последното си писмо, адресирано до [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], в което изплаква болката от раздялата с нея и с децата си, оставя последните си напътствия за тях и моли за прошка. Както Мария-Антоанета сама предполага, писмото и&#768; така и не достига до адресата.
*{{cite book |last= Fraser |first=Antonia |authorlink=Антония Фрейзър |title= Marie Antoinette, The Journey |year=2001 |publisher=Anchor |isbn=0-7538-1305-X |ref= harv}}
*{{cite book |last= Cadbury |first=Deborah |title= A True Story of Revolution, Revenge, and DNA |year=2002|publisher=St. Martin's Press |place = New Yourk| isbn=0-312-32029-9 |ref=harv |url=https://www.amazon.com/gp/reader/0312283121/ref=sib_dp_pt/102-0897831-6479367#reader-link}}
*{{cite web|last=Bos|first=Carole D|title=Marie Antoinette|workpublisher={{URL|AwesomeStories.com}}|dateyear =Oct 01, 2006|url=http://www.awesomestories.com/asset/view/Marie-Antoinette|ref=harv}}
*{{cite book |last= Пантев| first= Андрей |authorlink= Андрей Пантев| coauthors=и колектив | title= История на новото време |publisher= Абагар |year=1995 |ref= harv}}
*{{cite book |last= Ташева |first=Росица |authorlink= |title= Френската революция в текстове и документи, 1789—1799.| url =http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/pub/rt_8.pdf |year=1992 |location= София |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |ref= harv}}