Уикипедия

Кюстендил (област): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Редактирам}}
{{Област на България инфо
| име = Област Кюстендил
Line 6 ⟶ 7:
| площ = 3 084,3
| население = 136 686
| година = [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]]
| гъстота = 44,3
| мпс код = КН
| общини = 9
| уеб = www.kn.government.bg
| карта2 = Kyustendil Oblast map.png
}}
Line 16 ⟶ 17:
'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.
 
== География ==
== Списък на населените места в област Кюстендил ==
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
''Градовете са с удебелен шрифт. ''
 
=== Релеф и полезни изкопаеми ===
=== [[Община Бобов дол]] ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината [[Влахина]] и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
[[Бабино]],
[[Бабинска река]],
[[Блато (село)|Блато]],
'''[[Бобов дол]]''',
[[Голема Фуча]],
[[Голям Върбовник]],
[[Големо село]],
[[Горна Козница]],
[[Долистово]],
[[Коркина]],
[[Локвата]],
[[Мала Фуча]],
[[Мали Върбовник]],
[[Мало село]],
[[Мламолово]],
[[Новоселяне]],
[[Паничарево]],
[[Шатрово]]
 
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в [[Бобовдолски въглищен басейн|Бобовдолския въглищен басейн]]. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
=== [[Община Бобошево]] ===
[[Бадино]],
[[Блажиево]],
'''[[Бобошево]]''',
[[Висока могила]],
[[Вуково]],
[[Доброво]],
[[Каменик]],
[[Скрино]],
[[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]],
[[Сопово]],
[[Усойка]],
[[Циклово]]
 
=== Климат и водни ресурси ===
=== [[Община Кочериново]] ===
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
[[Бараково]],
[[Боровец (Област Кюстендил)|Боровец]],
[[Бураново]],
[[Драгодан]],
'''[[Кочериново]]''',
[[Крумово (Област Кюстендил)|Крумово]],
[[Мурсалево]],
[[Пороминово]],
[[Стоб]],
[[Фролош]],
[[Цървище]]
 
=== [[ОбщинаГорски Кюстендил]]фонд ===
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата „Габра“]] с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
[[Багренци]],
[[Берсин]],
[[Блатец (Област Кюстендил)|Блатец]],
[[Бобешино]],
[[Богослов]],
[[Буново (Област Кюстендил)|Буново]],
[[Вратца]],
[[Гирчевци]],
[[Горановци (Област Кюстендил)|Горановци]],
[[Горна Брестница]],
[[Горна Гращица]],
[[Горно Уйно]],
[[Грамаждано]],
[[Граница (село)|Граница]],
[[Гурбановци]],
[[Гърбино]],
[[Гърляно]],
[[Гюешево]],
[[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]],
[[Дождевица]],
[[Долна Гращица]],
[[Долно село]],
[[Долно Уйно]],
[[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]],
[[Жабокрът]],
[[Жеравино]],
[[Жиленци]],
[[Ивановци (Област Кюстендил)|Ивановци]],
[[Каменичка Скакавица]],
[[Катрище]],
[[Коняво]],
[[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]],
[[Коприва (Област Кюстендил)|Коприва]],
[[Кутугерци]],
[[Кършалево]],
'''[[Кюстендил]]''',
[[Лелинци]],
[[Леска (Област Кюстендил)|Леска]],
[[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]],
[[Лозно]],
[[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]],
[[Мазарачево]],
[[Нови чифлик]],
[[Ново село (Област Кюстендил)|Ново село]],
[[Николичевци]],
[[Пиперков чифлик]],
[[Полетинци]],
[[Полска Скакавица]],
[[Преколница]],
[[Радловци]],
[[Раненци]],
[[Режинци]],
[[Раждавица]],
[[Ръсово]],
[[Савойски]],
[[Сажденик]],
[[Скриняно]],
[[Слокощица]],
[[Соволяно]],
[[Стенско]],
[[Таваличево]],
[[Търновлаг]],
[[Търсино]],
[[Церовица]],
[[Црешново]],
[[Цървена ябълка]],
[[Цървендол]],
[[Цървеняно]],
[[Чудинци]],
[[Шипочано]],
[[Шишковци]],
[[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]]
 
== Населени места ==
=== [[Община Невестино]] ===
[[Ваксево]],
[[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]],
[[Длъхчево-Сабляр]],
[[Долна Козница]],
[[Друмохар]],
[[Еремия]],
[[Згурово]],
[[Илия (село)|Илия]],
[[Кадровица]],
[[Лиляч]],
[[Мърводол]],
[[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]],
[[Неделкова гращица]],
[[Пастух]],
[[Пелатиково]],
[[Раково (Област Кюстендил)|Раково]],
[[Рашка гращица]],
[[Смоличано]],
[[Страдалово]],
[[Тишаново]],
[[Църварица]],
[[Чеканец (Област Кюстендил)|Чеканец]],
[[Четирци]]
 
Населени места в област Кюстендил ([[Градове в България|градовете]] са с удебелен шрифт):
=== [[Община Рила]] ===
[[Падала]],
[[Пастра]],
'''[[Рила (град)|Рила]]''',
[[Рилски манастир]],
[[Смочево]]
 
{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;"
=== [[Община Сапарева баня]] ===
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
[[Овчарци]],
| rowspan="2"|[[Общини в България|Общини]]<br> (9 на брой)|| rowspan="2"|[[Населено място|Населени места]]<br> (182 на брой – 7 града и 175 села)|| colspan="3"|Брой и вид
[[Паничище]],
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
[[Ресилово]],
| [[Градове в България|Градове]] || [[Списък на селата в България|Села]] || '''Общо'''
'''[[Сапарева баня]]''',
|- align="left"
[[Сапарево]]
| bgcolor="#eaecf0"|[[Бобов дол (община)|Бобов дол]] || [[Бабино]], [[Бабинска река]], [[Блато (село)|Блато]], '''[[Бобов дол]]''', [[Голема Фуча]], [[Голям Върбовник]], [[Големо село]], [[Горна Козница]], [[Долистово]], [[Коркина]], [[Локвата]], [[Мала Фуча]], [[Мали Върбовник]], [[Мало село]], [[Мламолово]], [[Новоселяне]], [[Паничарево]], [[Шатрово]] || align="right"|1 || align="right"|17 || align="right"|'''18'''
 
|- align="left"
=== [[Община Дупница]] ===
| bgcolor="#eaecf0"|[[Бобошево (община)|Бобошево]] || [[Бадино]], [[Блажиево]], '''[[Бобошево]]''', [[Висока могила]], [[Вуково]], [[Доброво]], [[Каменик]], [[Скрино]], [[Слатино (област Кюстендил)|Слатино]], [[Сопово]], [[Усойка]], [[Циклово]] || align="right"|1 || align="right"|11 || align="right"|'''12'''
[[Баланово]],
|- align="left"
[[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Дупница (община)|Дупница]] || [[Баланово]], [[Бистрица (област Кюстендил)|Бистрица]], [[Блатино]], [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Делян (област Кюстендил)|Делян]], [[Джерман (село)|Джерман]], [[Дяково]], [[Крайни дол]], [[Крайници]], [[Кременик]], [[Палатово]], [[Пиперево]], [[Самораново]], '''[[Дупница]]''', [[Тополница (област Кюстендил)|Тополница]], [[Червен брег]], [[Яхиново]] || align="right"|1 || align="right"|16 || align="right"|'''17'''
[[Блатино]],
|- align="left"
[[Грамаде (Област Кюстендил)|Грамаде]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Кочериново (община)|Кочериново]] || [[Бараково]], [[Боровец (област Кюстендил)|Боровец]], [[Бураново]], [[Драгодан]], '''[[Кочериново]]''', [[Крумово (област Кюстендил)|Крумово]], [[Мурсалево]], [[Пороминово]], [[Стоб]], [[Фролош]], [[Цървище]] || align="right"|1 || align="right"|10 || align="right"|'''11'''
[[Делян (Област Кюстендил)|Делян]],
|- align="left"
[[Джерман (село)|Джерман]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Кюстендил (община)|Кюстендил]] || [[Багренци]], [[Берсин]], [[Блатец (област Кюстендил)|Блатец]], [[Бобешино]], [[Богослов]], [[Буново (област Кюстендил)|Буново]], [[Вратца]], [[Гирчевци]], [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]], [[Горна Брестница]], [[Горна Гращица]], [[Горно Уйно]], [[Грамаждано]], [[Граница (село)|Граница]], [[Гурбановци]], [[Гърбино]], [[Гърляно]], [[Гюешево]], [[Дворище (област Кюстендил)|Дворище]], [[Дождевица]], [[Долна Гращица]], [[Долно село]], [[Долно Уйно]], [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]], [[Жабокрът]], [[Жеравино]], [[Жиленци]], [[Ивановци (област Кюстендил)|Ивановци]], [[Каменичка Скакавица]], [[Катрище]], [[Коняво]], [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]], [[Коприва (област Кюстендил)|Коприва]], [[Кутугерци]], [[Кършалево]], '''[[Кюстендил]]''', [[Лелинци]], [[Леска (област Кюстендил)|Леска]], [[Лисец (област Кюстендил)|Лисец]], [[Лозно]], [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]], [[Мазарачево]], [[Нови чифлик]], [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]], [[Николичевци]], [[Пиперков чифлик]], [[Полетинци]], [[Полска Скакавица]], [[Преколница]], [[Радловци]], [[Раненци]], [[Режинци]], [[Раждавица]], [[Ръсово]], [[Савойски]], [[Сажденик]], [[Скриняно]], [[Слокощица]], [[Соволяно]], [[Стенско]], [[Таваличево]], [[Търновлаг]], [[Търсино]], [[Церовица]], [[Црешново]], [[Цървена ябълка]], [[Цървендол]], [[Цървеняно]], [[Чудинци]], [[Шипочано]], [[Шишковци]], [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] || align="right"|1 || align="right"|71 || align="right"|'''72'''
[[Дяково]],
|- align="left"
[[Крайни дол]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Невестино (община)|Невестино]] || [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Длъхчево-Сабляр]], [[Долна Козница]], [[Друмохар]], [[Еремия]], [[Згурово]], [[Илия (село)|Илия]], [[Кадровица]], [[Лиляч]], [[Мърводол]], [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]], [[Неделкова гращица]], [[Пастух]], [[Пелатиково]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]], [[Рашка гращица]], [[Смоличано]], [[Страдалово]], [[Тишаново]], [[Църварица]], [[Чеканец (област Кюстендил)|Чеканец]], [[Четирци]] || align="right"|0 || align="right"|23 || align="right"|'''23'''
[[Крайници]],
|- align="left"
[[Кременик]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Рила (община)|Рила]] || [[Падала]], [[Пастра]], '''[[Рила (град)|Рила]]''', [[Рилски манастир]], [[Смочево]] || align="right"|1 || align="right"|4 || align="right"|'''5'''
[[Палатово]],
|- align="left"
[[Пиперево]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Сапарева баня (община)|Сапарева баня]] || [[Овчарци]], [[Паничище]], [[Ресилово]], '''[[Сапарева баня]]''', [[Сапарево]] || align="right"|1 || align="right"|4 || align="right"|'''5'''
[[Самораново]],
|- align="left"
'''[[Дупница]]''',
| bgcolor="#eaecf0"|[[Трекляно (община)|Трекляно]] || [[Брест (област Кюстендил)|Брест]], [[Бъзовица]], [[Габрешевци]], [[Горни Коритен]], [[Горно Кобиле]], [[Добри дол (област Кюстендил)|Добри дол]], [[Долни Коритен]], [[Долно Кобиле]], [[Драгойчинци]], [[Злогош]], [[Киселица]], [[Косово (област Кюстендил)|Косово]], [[Метохия (село)|Метохия]], [[Побит камък (област Кюстендил)|Побит камък]], [[Средорек (област Кюстендил)|Средорек]], [[Сушица (област Кюстендил)|Сушица]], [[Трекляно]], [[Уши (село)|Уши]], [[Чешлянци]] || align="right"|0 || align="right"|19 || align="right"|'''19'''
[[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]],
|}
[[Червен брег]],
[[Яхиново]]
 
=== [[Община Трекляно]] ===
[[Брест (област Кюстендил)|Брест]],
[[Бъзовица]],
[[Габрешевци]],
[[Горни Коритен]],
[[Горно Кобиле]],
[[Добри дол (област Кюстендил)|Добри дол]],
[[Долни Коритен]],
[[Долно Кобиле]],
[[Драгойчинци]],
[[Злогош]],
[[Киселица]],
[[Косово (Област Кюстендил)|Косово]],
[[Метохия (село)|Метохия]],
[[Побит камък (Област Кюстендил)|Побит камък]],
[[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]],
[[Сушица (област Кюстендил)|Сушица]],
[[Трекляно]],
[[Уши (село)|Уши]],
[[Чешлянци]]
 
Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център - с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на [[ГРАО]] от преброяването през март 2015.
Line 348 ⟶ 189:
| style="text-align:right;"| -8,8‰
|}
 
== География ==
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
 
=== Релеф и полезни изкопаеми ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината [[Влахина]] и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
 
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в [[Бобовдолски въглищен басейн|Бобовдолския въглищен басейн]]. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
 
=== Климат и водни ресурси ===
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
 
=== Горски фонд ===
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата „Габра“]] с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
 
== Източници ==
Line 367 ⟶ 194:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Kyustendil Province|област Кюстендил}}
* [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Сайт на областна администрация Кюстендил]
*{{Икона|bg}} {{Official website|kn.government.bg}}
* [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Областен управител на Кюстендил]
* [http://kalendar-kyustendil.free.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил]
* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област – пчеларство]
 
{{Градове в Област Кюстендил}}
{{Области на България}}
{{Портал|География|България}}
 
[[Категория:Област Кюстендил| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстендил_(област)“.