Отваря главното меню

Промени

163 байта изтрити, преди 1 година
| карта-файл2 =
}}
'''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от [[Руй]]ско-[[Верила|Верилската]] [[планинска редица]]. Разположена е на територията на три области [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Пернишка]] и [[област Кюстендил|Кюстендилска]].
 
'''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от [[Руй]]ско-[[Верила|Верилската]] [[планинска редица]]. Разположена е на територията на три3 области: [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Пернишка]] и [[област Кюстендил|Кюстендилска]].
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝ е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m) и [[Рила]] на юг — чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад — към [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]].
 
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝширока е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m), и [[Рила]] на юг – свързани чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад към [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток към историко-географската област Палакарията,Палакария (горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]]).
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх '''Голям Дебелец''' (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали — [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните — към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
 
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝѝ точка е връх '''Голям Дебелец''' (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., ано югозападните ѝѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: [[Белчин]], [[Клисура (Софийска област)|Клисура]], [[Лисец (Софийска област)|Лисец]] и [[Яребковица]] в [[Софийска област]]; [[Горна Диканя]] и [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] в [[Област Перник]] и [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]] в [[Област Кюстендил]].
 
В подножието на планината са разположени 7 села: [[Белчин]], [[Клисура (Софийска област)|Клисура]], [[Лисец (Софийска област)|Лисец]] и [[Яребковица]] в [[Софийска област]];, [[Горна Диканя]] и [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] в [[Област Перник]] и [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]] в [[Област Кюстендил]].
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва [[Витоша]], Верила, [[Рила]], [[Пирин]] и [[Славянка]]. Цялата планина е включена в [[НАТУРА 2000]].
 
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „[[Белчински рай]]“. По билото иѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва [[Витоша]], Верила, [[Рила]], [[Пирин]] и [[Славянка]]. Цялата планинаВключена е включена в системата от защитени зони „[[НАТУРА 2000]].
По южното ѝ подножие, през [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа [[Кюстендил]] — [[Дупница]] — [[Самоков]].
 
По южното ѝѝ подножие, през [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа [[Кюстендил]] [[Дупница]] [[Самоков]] от Държавната пътна мрежа.
 
== Вижте също ==
 
== Източници ==
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски„Географски речник на БългарияБългария“, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581]
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Релеф на Софийска област]]
[[Категория:Област Перник]]
[[Категория:Релеф на област Кюстендил]]
 
{{Планини в България}}
 
[[Категория:ПланиниВерила| в България]]