Ангел Солаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
добавки |
||
Ред 16:
След [[9 септември 1944]] година е освободен и работи в номенклатурата на [[комсомол]]а, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на [[Димитровския комунистически младежки съюз]]. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>.
В началото на 1960-те години, когато [[Тодор Живков]] окончателно утвърждава своето лидерство в партията и държавата, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП<ref name="методиев">{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 71 – 75 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref>. През 1962 година става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи.
През 1971 година Солаков е заподозрян в опити да концентрира в ръцете си твърде голяма власт и е обвинен в „антипартийно поведение“. На заседание на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] Тодор Живков го обвинява в поредица от провинения:<ref name="методиев"/>
Ред 22:
* Провежда кампания сред партийните организации с цел да бъде избран за секретар на ЦК на БКП.
* Отказва да организира следствие срещу [[Георги Найденов (Тексим)|Георги Найденов]], полковник от Държавна сигурност, във връзка с дейността на предприятието „[[Тексим]]“.
* Публичните му пристрастия към футболния клуб [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]
* Организирано масовото погребение на футболистите [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], в което участват над 150 хиляди души – то е прието за антисъветска политическа провокация, тъй като е проведено едновременно с погребението на съветските космонавти, загинали при полета на „[[Союз 11]]“.
| |||