Юлий Цезар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Семейство: +img |
Редакция без резюме |
||
Ред 132:
Той преследва Помпей до [[Александрия]], където Помпей е убит от бивш римски офицер, служещ в двора на [[Птолемей XIII]].<ref name=PluPom77>Plutarch, ''Pompey'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#77 77 – 79]</ref> Тогава Цезар се замесва в александрийската гражданска война между Птолемей и неговата сестра, съпруга и сърегент, фараона [[Клеопатра VII]]. Може би като резултат от ролята на Птолемей в убийството на Помпей, Цезар взима страната на Клеопатра; Говори се, че той се е разплакал при вида на Помпеевата глава, <ref>Plutarch, ''Pompey'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#80 80.5]</ref> която му е предложена от сановника на Птолемей, [[Потин]], като подарък. Във всеки случай Цезар побеждава Птолемеевите войски през 47 пр.н.е. в битка при Нил и официализира статута на Клеопатра като владетел. Цезар и Клеопатра ознаменуват победата си в Александрийската гражданска война с триумфална процесия по Нил през пролетта на 47 пр.н.е. Кралското корабче е съпроводено от 400 допълнителни кораби, които въвеждат Цезар в разкошния начин на живот на египетските фараони.
Цезар и Клеопатра никога не се женят, тъй като римският закон позволява брак само между римски граждани. Цезар продължава връзката си с Клеопатра по време на последния си брак, който трае 14 години – според римските разбирания това не е прелюбодеяние – и вероятно става баща на син, наречен [[Цезарион]].
По-късно, през 48 пр.н.е., Цезар отново е определен за диктатор с мандат от една година. <ref name="Dictator"/> След като прекарва първите месеци на 47 пр.н.е. в Египет, Цезар заминава за [[Близък изток|Близкия изток]], където унищожава цар [[Фарнак II]] в [[Битка при Зела|битката при Зела]]. Неговата победа е толкова бърза и пълна, че той се подиграва на предишните победи на Помпей над толкова бедни врагове. <ref>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#35 35.2]</ref> Оттук той се отправя към Африка, за да се заеме с останалите сенаторски поддръжници на Помпей. Постига забележителна победа в [[Битка при Тапс|битката при Тапс]] през 46 пр.н.е. над войските на Метел Сципион (който умира в битката) и Катон Млади (който се самоубива). <ref>Plutarch, ''Caesar'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#52 52 – 54]</ref> След тази победа той е определен за диктатор за десет години. <ref>Martin Jehne, ''Der Staat des Dicators Caesar'', Köln/Wien 1987, p. 15 – 38. Технически, Цезар не е избран за диктатор с мандат от десет години, а за годишен диктатор за следващите десет години занапред.</ref>
Ред 146:
При завръщането си в Италия през септември 45 пр.н.е., Цезар регистрира волята си, като определя внука на сестра си, [[Октавиан Август|Гай Октавий]] (Октавиан), за наследник на абсолютно всичко, включително и името му. Той също пише, че ако Октавиан умре преди него, [[Марк Юний Брут]] ще бъде приемника в унаследяването на властта.
Цезар строго регулира закупуването на държавно-субсидираното зърно и намалява броя на получаващите до фиксиран, всички от които са въведени в специален регистър. <ref>{{cite book | title = Ancient Rome: A Military and Political History | author = Mackay, Christopher S. | publisher = Cambridge University Press | year = 2004 | page = 254}}</ref> От 47 до 44 г.пр.н.е. той прави планове за разпределяне на земята между около 15 хил. негови ветерани. <ref>{{cite book | title = The Roman Army, 31 BC–AD 337 | author = Campbell, J. B. | publisher = Routledge | year = 1994 | page = 10}}</ref> По време на краткото си управление, Цезар признава гражданските права на трансалпийските гали, раздава земя на близо 80 000 римски колонисти, дава право на някои от важните граждани на римските провинции да стават членове на Сената и освобождава длъжниците от част от дължимите от тях лихви. <ref>''История на света''. Т.4: ''Възходът на империите. 400 г. пр. Хр.-200 г. сл. Хр.''. „Абагар холдинг“. София. 1995 г. ISBN 954-584-144-3. стр. 73 <br>
(превод от ''Historie of the world''. ''Empires Ascendant: Time Frame 400 BC-AD 200''. Time-life Books Inc. 1987 г.)</ref> През 63 пр.н.е. Цезар е избран за [[Pontifex Maximus]] и една от неговите роли като такъв е да урежда календара. Пълната промяна на стария [[римски календар]] се оказва една от най-дълго продължилите и с най-голямо влияние реформи. През 46 пр.н.е. Цезар установява 365-дневна година с високосна на всяка четвърта.<ref name=Sue40>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#40 40]</ref> (този [[юлиански календар]] впоследствие е модифициран от [[Григорий XIII|папа Григорий XIII]] през 1582 г. в съвременния [[грегориански календар]]). В резултат от реформата, тази година (най-често еквивалентна на 46 пр.н.е. в съвременния календар) е удължена до 445 дни, за да вкара календара в ритъм със сезоните. <ref name=Sue40/> Месец юли е кръстен на Юлий в негова чест.<ref>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#76 76]</ref> През 46 пр.н.е. е построен [[Форум на Цезар|Форумът на Цезар]], с неговия [[Венера (митология)|храм на Венера]], при който всяка година 11 дни се празнува с игри, заедно с много други обществени дейности.
|