Юлий Цезар: Разлика между версии

Той преследва Помпей до [[Александрия]], където Помпей е убит от бивш римски офицер, служещ в двора на [[Птолемей XIII]].<ref name=PluPom77>Plutarch, ''Pompey'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#77 77 – 79]</ref> Тогава Цезар се замесва в александрийската гражданска война между Птолемей и неговата сестра, съпруга и сърегент, фараона [[Клеопатра VII]]. Може би като резултат от ролята на Птолемей в убийството на Помпей, Цезар взима страната на Клеопатра; Говори се, че той се е разплакал при вида на Помпеевата глава, <ref>Plutarch, ''Pompey'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#80 80.5]</ref> която му е предложена от сановника на Птолемей, [[Потин]], като подарък. Във всеки случай Цезар побеждава Птолемеевите войски през 47 пр.н.е. в битка при Нил и официализира статута на Клеопатра като владетел. Цезар и Клеопатра ознаменуват победата си в Александрийската гражданска война с триумфална процесия по Нил през пролетта на 47 пр.н.е. Кралското корабче е съпроводено от 400 допълнителни кораби, които въвеждат Цезар в разкошния начин на живот на египетските фараони.

 

 

По-късно, през 48 пр.н.е., Цезар отново е определен за диктатор с мандат от една година. <ref name="Dictator"/> След като прекарва първите месеци на 47 пр.н.е. в Египет, Цезар заминава за [[Близък изток|Близкия изток]], където унищожава цар [[Фарнак II]] в [[Битка при Зела|битката при Зела]]. Неговата победа е толкова бърза и пълна, че той се подиграва на предишните победи на Помпей над толкова бедни врагове. <ref>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#35 35.2]</ref> Оттук той се отправя към Африка, за да се заеме с останалите сенаторски поддръжници на Помпей. Постига забележителна победа в [[Битка при Тапс|битката при Тапс]] през 46 пр.н.е. над войските на Метел Сципион (който умира в битката) и Катон Млади (който се самоубива). <ref>Plutarch, ''Caesar'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#52 52 – 54]</ref> След тази победа той е определен за диктатор за десет години. <ref>Martin Jehne, ''Der Staat des Dicators Caesar'', Köln/Wien 1987, p. 15 – 38. Технически, Цезар не е избран за диктатор с мандат от десет години, а за годишен диктатор за следващите десет години занапред.</ref>

При завръщането си в Италия през септември 45 пр.н.е., Цезар регистрира волята си, като определя внука на сестра си, [[Октавиан Август|Гай Октавий]] (Октавиан), за наследник на абсолютно всичко, включително и името му. Той също пише, че ако Октавиан умре преди него, [[Марк Юний Брут]] ще бъде приемника в унаследяването на властта.

 

 

През 63 пр.н.е. Цезар е избран за [[Pontifex Maximus]] и една от неговите роли като такъв е да урежда календара. Пълната промяна на стария [[римски календар]] се оказва една от най-дълго продължилите и с най-голямо влияние реформи. През 46 пр.н.е. Цезар установява 365-дневна година с високосна на всяка четвърта.<ref name=Sue40>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#40 40]</ref> (този [[юлиански календар]] впоследствие е модифициран от [[Григорий XIII|папа Григорий XIII]] през 1582 г. в съвременния [[грегориански календар]]). В резултат от реформата, тази година (най-често еквивалентна на 46 пр.н.е. в съвременния календар) е удължена до 445 дни, за да вкара календара в ритъм със сезоните. <ref name=Sue40/> Месец юли е кръстен на Юлий в негова чест.<ref>Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#76 76]</ref> През 46 пр.н.е. е построен [[Форум на Цезар|Форумът на Цезар]], с неговия [[Венера (митология)|храм на Венера]], при който всяка година 11 дни се празнува с игри, заедно с много други обществени дейности.