Николай Генчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ 2 препратки |
||
Ред 26:
Роден е на [[2 ноември]] [[1931]] г. в с. [[Николаево]], [[област Стара Загора|Старозагорско]]. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във [[Велико Търново]] и история в [[Софийския университет]].
Научната му кариера започва през [[1959]] г. в Катедрата по история при проф. [[Александър Бурмов]]. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През [[1974]] г. той самият е вече [[професор]], а през [[1978]] г. – и [[доктор на науките|доктор на историческите науки]]. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През [[1989]] г. става [[член-кореспондент]] на [[Българска академия на науките|БАН]]. От [[1976]] е [[Декан (длъжност)|декан]] на Историческия факултет при Софийския университет, през [[1991]]-[[1993]] г. е [[ректор]] на Софийския университет, а от [[1998]] г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в [[България]]. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 173 | isbn = 9789542802914}}</ref> По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението [[Български конституционен форум]].
Проф. Генчев е носител на Международна [[Хердерова награда]] за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.▼
В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд - ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева
▲Николай Генчев умира на [[22 ноември]] [[2000]] г. в [[София]].
== Признание ==
▲В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд - ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева през 2007 г. и съпругата му Маргарита Николова.
▲
== Трудове ==
Проф. Николай Генчев изследва българското културно и политическо [[Възраждане]] и следосвобожденския период.
Ред 56:
== Бележки ==
<references/>
== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Николай+Генчев&type=AllFields От и за Николай Генчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://www.kultura.bg/bg/article/view/4835 „Николай Генчев: Нацията е като човек - просто не й се умира“ (Интервюто е взето на 21 май 1993 г. и е публикувано във вестник „Култура“, бр. 22/1993 г. под заглавие „От покойния към живия (Панев)“)], в-к „Култура“, бр. 47 (2158), 1 декември 2000
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=121795624|LCCN=n82044860|VIAF=36947883|ISNI=0000 0000 8115 3447|SUDOC=029411718|BNF=cb12104530w}}
|