Николай Генчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+ 2 препратки
Ред 26:
Роден е на [[2 ноември]] [[1931]] г. в с. [[Николаево]], [[област Стара Загора|Старозагорско]]. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във [[Велико Търново]] и история в [[Софийския университет]].
 
Научната му кариера започва през [[1959]] г. в Катедрата по история при проф. [[Александър Бурмов]]. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През [[1974]] г. той самият е вече [[професор]], а през [[1978]] г. – и [[доктор на науките|доктор на историческите науки]]. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През [[1989]] г. става [[член-кореспондент]] на [[Българска академия на науките|БАН]]. От [[1976]] е [[Декан (длъжност)|декан]] на Историческия факултет при Софийския университет, през [[1991]]-[[1993]] г. е [[ректор]] на Софийския университет, а от [[1998]] г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в [[България]]. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 173 | isbn = 9789542802914}}</ref> По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към "Възродителния„Възродителния процес"процес“, но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има "особено„особено мнение"мнение“, което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.<ref>Стефан Дечев, [http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3251-po-povod-na-edno-predavane-ot-istoriya-bg По повод на едно предаване от „История.BG“, един „Възродителен процес“ и една „Голяма екскурзия“], Либерален преглед, 27 юни 2017 г.</ref>
 
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението [[Български конституционен форум]].
 
Николай Генчев умираУмира на [[22 ноември]] [[2000]] г. в [[София]].
Проф. Генчев е носител на Международна [[Хердерова награда]] за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.
 
В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд - ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева през 2007 г. и съпругата му Маргарита Николова през 2007 г.
Николай Генчев умира на [[22 ноември]] [[2000]] г. в [[София]].
 
== Признание ==
В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд - ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева през 2007 г. и съпругата му Маргарита Николова.
Проф. ГенчевНосител е носител на Международна [[Хердерова награда]] за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.
 
== Трудове ==
 
Проф. Николай Генчев изследва българското културно и политическо [[Възраждане]] и следосвобожденския период.
 
Ред 56:
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Николай+Генчев&type=AllFields От и за Николай Генчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://www.kultura.bg/bg/article/view/4835 „Николай Генчев: Нацията е като човек - просто не й се умира“ (Интервюто е взето на 21 май 1993 г. и е публикувано във вестник „Култура“, бр. 22/1993 г. под заглавие „От покойния към живия (Панев)“)], в-к „Култура“, бр. 47 (2158), 1 декември 2000
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=121795624|LCCN=n82044860|VIAF=36947883|ISNI=0000 0000 8115 3447|SUDOC=029411718|BNF=cb12104530w}}