Блез Паскал: Разлика между версии

Паскал е роден в семейството на [[Етиен Паскал]], любител-математик и високо ерудиран юрист – съветник при кралския двор. Именно в семейството си, където е възпитан в духа на [[педагогика|педагогическите]] идеи на [[Мишел дьо Монтен]], Паскал получава първоначалните си познания по [[математика]] и [[философия]] и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо. Всъщност бащата, заел се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст, смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна [[наука]] пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото ''„Есе за коничните сечения“'' (''Essai pour les coniques''), в което е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал“. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи. 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина, която по-късно доразработва и за която под названието „Колело на Паскал“ получава кралски [[патент]] през 1649 г.

 

 

През нощта на 23 ноември 1654 г. „около 10 и половина вечерта“ Паскал преживява духовен обрат. Влязъл в мистичен контакт с Бога, той се оттегля от светските дела и се посвещава на [[Иисус Христос]]. Това свое преживяване той записва на парче [[пергамент]], което зашива в подгъва на дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му. Този текст, известен като „Амулетът на Паскал“ или „Memento“ („Помни!“), самият Паскал нарича „Feu“ – „огън“.