Съюз на македонските емигрантски организации: Разлика между версии

В един момент броят на дружествата достига 210 в [[Царство България]]<ref>[http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г.]</ref>. След 1953 година на мястото на СМЕО е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, което след 1989 година става известно като [[ВМРО-СМД]].

 

{{Основна|Македонска емиграция в България}}

{{основна|Върховен македоно-одрински комитет}}

След забраната на ВМОК в 1903 година и фактическото му разпускане в 1905 година емигрантските дружества се обединяват в Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. На 23 юли 1912 година е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, [[Благоевград|Горна Джумая]]<ref name="SMO">[http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г.]</ref>. През [[Балкански войни|Балканските войни]] Съюзът подпомага активно образуването на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а след края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] се застъпват за идеята, Македония да бъде присъединена към [[България]].

 

{{основна|Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918)}}

След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е проведена [[Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918)|среща на бивши дейци на ВМОРО]], на която е обсъдено новото положение, създадено след реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция. На нея проличават различията между дейците на десницата и на левицата в организацията.<ref name="Гоцев 385">{{cite book |title= Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919 |last=Гоцев |first=Димитър |authorlink= Димитър Гоцев|year=1997 |publisher=Македонски научен институт |location=София |isbn=954-8187-32-9 |pages= 385 }}</ref>

 

{{основна|Временно представителство на обединената бивша ВМОРО}}

{| style="float:right" border="1"

|

| [[Картинка:Декларација на Привременото претставништво на ВМРО - 1.JPG|200п|]]

| [[Картинка:Декларација на Привременото претставништво на ВМРО - 1.JPG|200п|]]

Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията бившите леви дейци от ВМОРО – [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Михаил Герджиков]], [[Петър Ацев]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], създават [[Временно представителство на обединената бивша ВМОРО]], която на 9 март 1919 година издава „[[Апел към македонското население и към емиграцията в България]]“ и го отправя до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]], с който настоява за автономия на Македония.<ref name="Гоцев 386">{{cite book |title= Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919 |last=Гоцев |first=Димитър |authorlink= Димитър Гоцев|year=1997 |publisher=Македонски научен институт |location=София |isbn=954-8187-32-9 |pages= 386 }}</ref> На 25 ноември 1918 г. Временното представителство изпраща в Париж с [[Павел Христов (духовник)|Павел Христов]], български униатски духовник от френски произход, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.<ref name="палешутски.81">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=81 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-08-29}}</ref>

 

{{основна|Учредителен събор на македонските бежански братства}}

[[File:Memoire par le comité executif des sociétés de l'emmigration macédonienne en Bulgarie.JPG|мини|ляво|250п|{{cite book |title= Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie |year=Février 1919 |location=Sofia }}]]

През април 1919 година до Парижката конференция е изпратен „[[Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България]]“, в който се настоява за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит.<ref name="Гоцев 386"/>

 

{{Основна|Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война}}

След като стават известни решенията на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] и повторното разделяне на Македония се насрочва Втория велик събор на братствата през есента на 1920 година. Междувременно тракийските дружества се обособяват в [[Съюз на тракийските дружества в България]]. На конгресните съвещания се стига до разцепление и групата от около шестдесет делегати, начело с [[Христо Далкалъчев]], [[Никола Юруков]], [[Филип Атанасов]], [[Христо Татарчев]], [[Александър Димитров]], [[Владислав Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] се отцепват от организацията и създават ''Временна комисия на македонските братства в България''. Впоследствие те се обособяват в [[Македонска федеративна организация]]. [[Евтим Спространов]] прави неуспешен опит да помирени представителите на Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.

[[File:Kongres of MFO 1923.jpg|мини|250п|Делегати от общия конгрес на македонските бежанци]]

 

{| style="float:left" border="1"

|

| [[Картинка:Протокол на заседание Обединувачки конгрес 1923 - 1.tif|200п|]]

| [[Картинка:Протокол на заседание Обединувачки конгрес 1923 - 1.tif|200п|]]

|}

 

[[Файл:BASA-1960K-1-32-1-1-front Poziv na Makedonskoto bratstvo, 1941.pdf|мини|250п|Позив на братствата за присъединяването на Вардарска Македония към България, 1941 година. Източник: ДА „Архиви“.]]

До 1941 година действа временен комитет, който да изпълнява ръководните функции на Съюза, като негов председател е Коста Николов, а Стефан Бидиков е секретар. На 9 май 1942 година е избрано ново ръководство в състав Коста Николов (председател), [[Филип Манолов]] (първи председател), [[Христо Шалдев]] (втори председател), [[Христо Миладинов]] (секретар), Александър Йосифов (касиер) и съветници [[Михаил Генадиев]], [[Тодор Попадамов]], [[Стефан Бидиков]], [[Спиро Василев]], Кръстю Стоянов, Георги Саракинов и Милан Попов. Една от първите им задачи е да подготвят списъци на бежанци от Македония, които да поемат администрацията в новоосвободените български земи след разгрома на Гърция и Югославия<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 288</ref>.

</gallery></center>

 

[[Файл:Pozdravna rec na Vlahov, emigracija Bugarija mart.1945 -1.jpg|дясно|мини|Реч на Димитър Влахов пред събранието на македонците в България, 7 март 1945 г.]]

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията. Негов председател е [[Георги Саракинов]], подпредседател [[Христо Калайджиев]], а секретари са [[Борис Михов]] и [[Георги Динишев]], междувременно легитимният председател на братствата генерал Коста Николов е убит<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 368 – 369</ref>. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на [[Иван Масларов]] е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран [[Васил Ивановски]], [[Ангел Динев]] и Кръстю Костов за подпредседатели, [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]] за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – [[Асен Чаракчиев]], отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – [[Михаил Сматракалев]], отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове [[Петър Хаджиделев]], Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 390 – 391.</ref>.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=847 „Две статии по македонския въпрос: I. Сърбия и македонците II. Македонският въпрос“], София, 1927 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=869 „Donnees statistiques sur L'ethnographie de la Macedoine“], София, 1928 г.

* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=880 Дебърско благотворително братство – „До Господина Министър-Председателя и до Господина Министра на Външните работи и Изповеданията в Царство България“], София, 10 октомври 1940 година

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1431 "Устав на Миячко Папрадишко-Орешко Културно Благотворително Д-во", София, 1923 година], София, 1923 година

 

* [[Списък на македонските благотворителни братства в България]]

 

<references />