Северна Осетия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
Официалното название на [[Осетински език|осетински]] е: '''Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани'''.
== Историческа справка ==
Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към [[Руска империя|Руската империя]] (през [[1774]] г.). [[Владикавказ]] става първата руска [[крепост]] в региона (основан е през [[1784]] г.).
Ред 56:
Намира се в умерения климатичен пояс с ясно изразена планинска зонираност. На Моздокската равнина климатът е засушлив, с чести суховеи; средна януарска температура -4,3°С, средна юлска 24°С, годишна сума на валежите 400 – 450 mm. В Осетинската равнина средната януарска температура е -4°С, средната юлска 20°С; годишна сума на валежите 600 – 800 mm. Вегетационният период (дни с денонощни температури над 10°С) в равнинните територии е до 190 дни, а на височина 2000 m – около 100 дни.<ref name="bse"></ref>
В Северна Осетия има 1038 реки с обща дължина 3358 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Най-голямата река в страната е река [[Терек]] (110 km в пределите на Северна Осетия) със своите притоци Урух (горното и средно течение), Ардон, Фиагдон, Гизелдон, [[Сунжа]] (горното течение) и др. По начина на подхранването си реките в Северна Осетия се делят на две групи: смесено, с преобладаване на ледниково подхранване ([[Терек]], Гизелдон, Фиагдон, Ардон и др.) и пълноводие през лятото (юли и август) в периода на снего- и ледотопенето в планините и смесено, с преобладаване на дъждовното и подземното подхранване ([[Сунжа]], Камбилеевка и др.) с пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове. Голяма част от реките в Северна Осетия през зимата не замръзват. Ледниците заемат 152 km<sup>2</sup> от територията на страната, като най-големи са ледниците Карауг и Цейски.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/
На север, в Моздокската равнина върху кафявите почви се отглеждат селскостопански култури, а на юг от ревнината преобладават различни подтипове на черноземните почви. В долината на [[Терек]] и по долните течения на по-големите му притоци са разпространени крайречни гори и пасища върху алувиални почви. На Осетинската равнина почвите са ливадно–черноземни, ливадно-блатни и др. и също са изцяло обработваеми.В планинската част на страната има ясно изразена поясна зоналност. В ниско- и среднопланинските части преобладава горския ландшафт. Върху кафявите горски и оподзолени почви има широколистни гори с преобладаване на бука (61%), габър, липа, ясен, клен, дъб и др. В междупланинските котловини върху планинско-подзолисти и планинско-степни почви са разпространени борови и брезови гори. Горите заемат около 22% от територията на страната. Във високите части (до 3000 m) има субалпийски и алпийски пасища, развити върху планинско-ливадни почви.<ref name="bse"></ref>
| |||