Дебърско-Кичевска епархия: Разлика между версии

След създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит [[Антим Гедзис|Антим]] и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] и насилва жителите на [[Галичник]] да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.<ref name="Маркова 96">Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 96.</ref>

 

 

Новият битолски валия [[Мехмед Рефет паша Байтар]] заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.<ref name="Маркова 97">Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 97.</ref>