Разлика между версии на „Дебърско-Кичевска епархия“

редакция без резюме
След създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит [[Антим Гедзис|Антим]] и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] и насилва жителите на [[Галичник]] да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.<ref name="Маркова 96">Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 96.</ref>
 
След първоначален неутралитет битолският валия [[Гюрчю Али Саиб паша Гюрчю]] започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на [[Кичевски манастир|Кичевския манастир]] [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]] събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен.<ref name="Маркова 96"/> Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|447-449}}</ref>
 
Новият битолски валия [[Мехмед Рефет паша Байтар]] заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.<ref name="Маркова 97">Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 97.</ref>