Уикипедия

Тува: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
|}
 
'''Ту&#768;ва''' ('''Република Тува''', също '''Тъва''' и '''Тива''') - – е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]], разположена е в южната част на [[Сибир]]. Част е от Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 168 604 km<sup>2</sup> (20-то място по площ в [[Русия]], 0,98% от територията на [[Русия]]), населиние на 1 януари 2017 г. 318 550 души (78-мо място, 0,22%). Столица град [[Кизил]]. Разстоение от [[Москва]] до [[Кизил]] 4668 km.
 
== Историческа справка ==
== История ==
[[File:Tuwakarte2.png|thumb|Карта на Тува]]
[[Файл:Tuva Kyzyl Center of Asia 200107260179.jpg|thumb|В тувинската столица [[Кизил]] се намира географският център на [[Азия]]]]
[[Файл:Por-Bashyn.gif|thumb|Развалините Пор-Бажън]]
 
Територията на Тува е заселена от човека още през каменната ера (100000 — – 40000 г.пр.Хр.). През [[неолит]]а (5000 — – 4000 пр. Хр.) се развива [[скотовъдство]]то и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи ([[петроглифи]]) с висока художествена стойност. От периода 9 — – 7 в. пр. Хр. са открити богати погребения в могили-гробници в [[скити|скитски стил]] (културата '''Алдъ-Бел'''). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка — – открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.
 
Интерес представляват и останките на крепостта '''Пор-Бажън''' (на [[[[%D0%A2%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA|тувински език]]|тувински]] Пор-Бажың означава „глинена къща“) от 7 в., която е построена по времето на уйгурския хаганат на остров сред езерото Тере-хол. Архитектурните детайли на крепостта свидетелстват за активните контакти на местното население с [[Китай]], [[Индия]] и [[Согдиана]].
 
Чингиз хан превзема територията на Тува през [[1207]] г. През дългия период на монголска власт (1207 — – 1757) сред населението се разпространява [[будизъм|тибетския будизъм]]. След 1757 г. преминава под управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
 
През [[1911]] г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от [[Китай]]. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април [[1914]] г. Тува се намира под [[протекторат]]а на [[Руска империя|Руската империя]]. През [[1921]] г. е образувана независимата държава '''Народна Република Танну-Тува''' (танну - – ''висока'', ''високопланинска''). Де юре Тува е независима държава в периода между двете световни войни. На [[11 октомври]] [[1944]] г. Тува влиза в състава на СССР, като '''Тувинска автономна област''', която на [[10 октомври]] [[1961]] г. е преобразувана в '''Тувинска АССР'''. По времето на Съветския съюз Тува е на практика изолирана и недостъпна за чужденци. През февруари 1990 г. е основано Тувинското демократично движение, чиято цел е да извоюва повече работни места и жилища за местното население и да възроди тувинския език и традиционна култура. През [[1991]] Тувинската АССР е преобразувана в Република Тува. Конституцията на РФ, приета на [[12 декември]] [[1993]] г. утвърждава официалното название '''Република Тыва'''.
 
В началото на 90-те години на 20 век след кървави сблъсъци между тувински и руски младежи голяма част от руското население напуска републиката.
 
== Географска характеристика ==
Тува е разположена в крайната южна част на Сибир, в центъра на [[Азия]] (в град [[Кизил]] се намира географският център на [[Азия]]), на границата между сибирската тайга и централноазиатските степи. На запад граничи с [[Република Алтай]], на северозапад – с [[Република Хакасия]], на север – с [[Красноярски край]], на североизток – с [[Иркутска област]], на изток – с [[Република Бурятия]] е на югоизток и юг – с [[Монголия]]. В тези си граници заема площ от 168 604 km<sup>2</sup> (20-то място по площ в [[Русия]], 0,98% от територията на [[Русия]]).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109127.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Тува</ref>
 
Тува е планинска страна (80% от територията ѝ) с редуване на високи хребети и дълбоки котловини, отличаваща се с разнообразие и богатство на природни условия и ресурси. В релефа на западната и централната част на репуликата се откроява дългата (над 300 km) и тясна (до 40 km) Тувинска котловина, обградена от високи хребети: планината [[Саяни|Западни Саяни]] (на север), хребетите Шапшалски (на запад), Цаган-Шибету (на югозапад), Тану-Ола (на юг) и планините на Източна Тува (на изток). В крайната югозападна част на Тува се издига планинския масив '''Монгун Тайга 3970 m''', най-високата точка на страната. В пределите на източната, най-издигната част на Тува се намират югозападните склонове на планината [[Саяни|Източни Саяни]], Тоджинската котловина, Източно-Тувинската планинска земя с мощния хребет Академик Обручев и планинската земя Сенгилен (по границата с Монголия). Южно от хребета Тану-Ола се простира северната част на безотточната Котловина на Големите езера.<ref name="bse"></ref>
 
Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на цветни и редки метали, азбест, въглища, желязна руда, злато, живак, химически суровини и строителни материали.<ref name="bse"></ref>
 
Тува се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е студена, безветрена и малоснежна в котловините. Лятото е умерено топло в планините и горещо в котловините. Средната януарска температура е от -28°С в котловините до -35°С в планините, а средната юлска съответно от 20°С до 15°С. Годишната сума на валежите е ниска и се колебае от 150 – 400 mm в котловините (в Тувинската котловина 200 – 220 mm, в Тоджинската котловина 350 – 400 mm) до 400 – 1000 mm в планините с максимални количества през лятото. През годината в страната има средно 300 слънчеви дни. В основните земеделски райони продължителността на периода с денонощни температури над 0°С е от 90 до 116 дни. На територията на Тува има участъци с вечно замръзнала земя.<ref name="bse"></ref>
 
Речната мрежа на страната е представена от 15 329 реки с обща дължина 72 247 km, но е развита неравномерно, като най-гъста е в източната част, а най-рядка в сухите степни котловини на запад и на юг. Реките в страната принадлежат към два водосборни басейна: на река [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]] и на безотточната област на Котловината на Големите езера. Най-голямата река в Тува е [[Енисей]] (Улуг-Хем), със своите две съставящи я реки [[Малък Енисей]] (Ка-Хем, лява съставяща) и [[Голям Енисей]] (Бий-Хем, дясна съставяща). Други по-големи реке са: Хемчик (Кемчик, ляв приток на [[Енисей]]), Хамсара (десен приток на [[Голям Енисей]]) и [[Тес-Хем]], вливаща се в безотточното езеро [[Убсу-Нур]]. Болшинството от реките на Тува са планински, като в горните си течения текат в плоски, често заблатени долини, сменящи се в средните течения с каньонообразни дефилета, а в долните си течения са типични равнни реки, като текат в широки долини с множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (до 50%), а снеговото е малък процент. Водният им режим се характеризира с разтегнато пролетно-лятно пълноводие, предизвикано от продължителното снеготопене в планините и дъждовете през този сезон. Реките в Тува замръзват през октомври или ноември, а се размразяват през април или май.
Ред 59:
В Република Тува има над 6,7 хил. езера с обща площ над 1 000 km<sup>2</sup>. Те са основно с ледников и ледниково-тектонски произход и са разположени главно (около 70% от сладководните езера) в Тоджинската котловина (Нойон Хол, Тоджа, Мани Хол и др.), а също и планините на Западна Тува (Хиндиктиг Хол, Кара Хол, Сут Хол). В Тувинската котловина се намира проточното езеро Чагитай, а също и безотточни солени езера Хадин и Чедер. В Убсунурската котловина, явяваща се северната част на Котловината на Големите езера се намират голямото солено безотточно езеро [[Убсу-Нур]] (по-голямата част е на монголска територия) и сладководното езеро Тере Хол. На територията на Тува се намира „опашката“ на едно от най-големите водохранилища в [[Русия]] – Саяно-Шушенското водохранилище на река [[Енисей]].
 
За Тува е характерно голямото разнообразие от почвена покривка, флора и фауна, свързано основно с планинския характер на релефа и с пограничното положение на страната между монголските полупустини бореалните области на [[Сибир]]. В котловините преобладава степната растителност върху кафяви и черноземни почви, а по склоновете на обкръжаващите ги хребети и в източната част на страната – кедрово-лиственична тайга, развита върху сиви горски и планински горски почви. Кедровите гори съставляват над 3 млн.ха, около 11% от всичките кедрови гори на [[Русия]]. В котловините върху песъчливи почви се срещат участъци от борови гори, а по долините на реките – тополови гори. В планините има ясно изразена поясна зоналност: до 1000 – 1200 m планински степи и лесостепи; от 1000 до 2200 m – горски пояс; над 2500 m мъхово-лишейникова и камениста тундра, тук-таме с алпийски пасища. В планинските райони обитават животни характерни за [[Сибир]] – белка, заек, рис, кафява мечка, лос, дива свиня, марал, в степните и лесостпните райони – лисица, вълк, различни видове гризачи и др., а в най-южните райони се срещат представители на животинския свят на Централна Аздия.<ref name="bse"></ref>
 
В Тува се намира планинската депресия Убсу-нур, където се срещат най-северната пустиня и най-южната тундра на планетата, на което се дължи изключителното богатото биоразнообразие. В този район се намират изключително много непроучени археологически паметници (могили-гробници, развалини на будистки манастири, петроглифи) и затова районът е обявен през 1995 г. за биосферен резерват на ЮНЕСКО.
Ред 65:
== Население ==
По данни от преброяването през октомври 2002 г. в Тува живеят 305&nbsp;510 души, което е 0,21% от населението на Руската Федерация (77-мо място в Русия). Плътността е 1,8 души/км<sup>2</sup>, а урбанизацията е 51,49%. Националния състав на Тува е следния:
* [[Тувинци]] - – 77,02%
* [[Руснаци]] - – 20,11%
* [[Коми]] - – 0,46%
* [[Хакаси]] - – 0,40%
* [[Украинци]] - – 0,27%
* [[Татари]] - – 0,19%
* [[Киргизи]] - – 0,17%
Средната продължителност на живота е 56,4 години.
 
Тувинците са народ, който говори на език от [[тюркски народи|тюркската група]]. Те са сред големите малцинствени народности в Сибир и единствените, които са мнозинство спрямо [[руснаци]]те в границите на собствената си федерална област. В сравнение с [[1970]] г. броят на тувинците се е увеличил почти двойно.
Ред 82:
== Икономика ==
[[File:Jurte der tuvinischen Reiternomaden in der Steppe bei Kyzyl.jpg|thumb|Тувински селски пейзаж]]
Поради изолираното си географско положение икономиката на Тува е слабо развита. Основният отрасъл е селското стопанство, в което преобладава месното животновъдство, развъждането на [[кон]]е, [[говедо|говеда]], [[елен]]и, [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[як]]ове, [[камила|камили]]. Тувинското традиционно земеделие е примитивно (отглеждане на просо и ечемик). По времето на СССР се развива цветната металургия (никел-кобалтова), добивът на полускъпоценни и скъпоценни камъни, азбест, въглища, хранително-вкусовата и леката промишленост. Добивът на азбест в района на Ак-Доурак е свързан със сериозни екологични проблеми.
 
Добивът на енергия е свързан със [[Саяно-Шушенска ВЕЦ|Саяно-Шушенската ВЕЦ]] на река [[Енисей]].
Ред 95:
* [http://ecotuva.ru/modules.php?name=abouttuva За Тува]
* [http://tyvanet.com/ Всичко за тувинците]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Субекти на Руската федерация}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тува“.