Тува: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 55:
Тува се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е студена, безветрена и малоснежна в котловините. Лятото е умерено топло в планините и горещо в котловините. Средната януарска температура е от -28°С в котловините до -35°С в планините, а средната юлска съответно от 20°С до 15°С. Годишната сума на валежите е ниска и се колебае от 150 – 400 mm в котловините (в Тувинската котловина 200 – 220 mm, в Тоджинската котловина 350 – 400 mm) до 400 – 1000 mm в планините с максимални количества през лятото. През годината в страната има средно 300 слънчеви дни. В основните земеделски райони продължителността на периода с денонощни температури над 0°С е от 90 до 116 дни. На територията на Тува има участъци с вечно замръзнала земя.<ref name="bse"></ref>
 
Речната мрежа на страната е представена от 15 329 реки с обща дължина 72 247 km, но е развита неравномерно, като най-гъста е в източната част, а най-рядка в сухите степни котловини на запад и на юг. Реките в страната принадлежат към два водосборни басейна: на река [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]] и на безотточната област на Котловината на Големите езера. Най-голямата река в Тува е [[Енисей]] (Улуг-Хем), със своите две съставящи я реки [[Малък Енисей]] (КаКаа-Хем, лява съставяща) и [[Голям Енисей]] (Бий-Хем, дясна съставяща). Други по-големи реке са: Хемчик (Кемчик, ляв приток на [[Енисей]]), Хамсара (десен приток на [[Голям Енисей]]) и [[Тес-Хем]], вливаща се в безотточното езеро [[Убсу-Нур]]. Болшинството от реките на Тува са планински, като в горните си течения текат в плоски, често заблатени долини, сменящи се в средните течения с каньонообразни дефилета, а в долните си течения са типични равнни реки, като текат в широки долини с множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (до 50%), а снеговото е малък процент. Водният им режим се характеризира с разтегнато пролетно-лятно пълноводие, предизвикано от продължителното снеготопене в планините и дъждовете през този сезон. Реките в Тува замръзват през октомври или ноември, а се размразяват през април или май.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2571/Республика_Тыва «Вода России» – Република Тува</ref>
 
В Република Тува има над 6,7 хил. езера с обща площ над 1 000 km<sup>2</sup>. Те са основно с ледников и ледниково-тектонски произход и са разположени главно (около 70% от сладководните езера) в Тоджинската котловина (Нойон Хол, Тоджа, Мани Хол и др.), а също и планините на Западна Тува (Хиндиктиг Хол, Кара Хол, Сут Хол). В Тувинската котловина се намира проточното езеро Чагитай, а също и безотточни солени езера Хадин и Чедер. В Убсунурската котловина, явяваща се северната част на Котловината на Големите езера се намират голямото солено безотточно езеро [[Убсу-Нур]] (по-голямата част е на монголска територия) и сладководното езеро Тере Хол. На територията на Тува се намира „опашката“ на едно от най-големите водохранилища в [[Русия]] – Саяно-Шушенското водохранилище на река [[Енисей]].<ref name="water"></ref>
Ред 82:
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Admin-map-Tyva-region.gif|495 px|thumb|Административно-териториално деление на Република Тува]]
В административно-териториално отношение Република Тува се дели на 2 републикански градски окръга и 17 муниципални района (кожууни). Има 5 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение ([[Кизил]] и [[Ак-Довурак]]) и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
 
{| border="1" cellpadding="2"
|+ '''Административно-териториално деление на Република Тува към 2017 г.'''
! width="250" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="150" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Кизил]] (в km)
! width="200" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Републикански градски окръзи''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| Кизил || align="right" | 200 || align="right" | 116 015 || гр. [[Кизил]] || align="right" | 116 015 || align="right" | ||
|-
| Ак-Довурак || align="right" | 49 || align="right" | 13 578 || гр. [[Ак-Довурак]] || align="right" | 13 578 || align="right" | 301 ||
|-
| '''Муниципални райони (кожууни)''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| 1.Бай-Тайгински || align="right" | 7 923 || align="right" | 10 594 || с. Теели || align="right" | 3 251 || align="right" | 342 ||
|-
| 2.Барун-Хемчикски || align="right" | 6 260 || align="right" | 12 401 || с. Кизил-Мажалик || align="right" | 4 919 || align="right" | 297 ||
|-
| 3.Дзун-Хемчикски || align="right" | 6 485 || align="right" | 19 890 || гр. [[Чадан]] || align="right" | 8 991 || align="right" | 224 ||
|-
| 4.Каа-Хемски || align="right" | 25 726 || align="right" | 11 902 || с. Сариг-Сеп || align="right" | 4 417 || align="right" | 89 ||
|-
| 5.Кизилски || align="right" | 8 527 || align="right" | 31 056 || сгт ''Каа-Хем'' || align="right" | 17 618 || align="right" | 8 ||
|-
| 6.Монгун-Тайгински || align="right" | 4 414 || align="right" | 5 927 || с. Мугур-Акси || align="right" | 4 375 || align="right" | 407 ||
|-
| 7.Овюрски || align="right" | 4 523 || align="right" | 6 888 || с. Хандагайти || align="right" | 3 209 || align="right" | 312 ||
|-
| 8.Пий-Хемски || align="right" | 8 194 || align="right" | 9 979 || гр. [[Туран (град)|Туран]] || align="right" | 4 922 || align="right" | 69 ||
|-
| 9.Сут-Холски || align="right" | 6 691 || align="right" | 8 077 || с. Суг-Акси || align="right" | 3 196 || align="right" | 253 ||
|-
| 10.Тандински || align="right" | 5 092 || align="right" | 14 129 || с. Бай-Хаак || align="right" | 3 152 || align="right" | 75 ||
|-
| 11.Тере-Холски || align="right" | 10 050 || align="right" | 1 890 || с. Кунгуртук || align="right" | 1 474 || align="right" | без път ||
|-
| 12.Тес-Хемски || align="right" | 6 687 || align="right" | 8 341 || с. Самагалтай || align="right" | 3 267 || align="right" | 175 ||
|-
| 13.Тоджински || align="right" | 44 757 || align="right" | 6 492 || с. Тоора-Хем || align="right" | 2 387 || align="right" | 264 ||
|-
| 14.Улуг-Хемски || align="right" | 5 335 || align="right" | 19 094 || гр. [[Шагонар]] || align="right" | 10 973 || align="right" | 124 ||
|-
| 15.Чаа-Холски || align="right" | 2 903 || align="right" | 6 127 || с. Чаа-Хол || align="right" | 3 346 || align="right" | 172 ||
|-
| 16.Чеди-Холски || align="right" | 3 706 || align="right" | 7 817 || с. Хову-Акси || align="right" | 3 728 || align="right" | 112 ||
|-
| 17.Ерзински || align="right" | 11 081 || align="right" | 8 308 || с. Ерзин || align="right" | 3 129 || align="right" | 232 ||
|}
 
== Икономика ==