Изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
[[Файл:Teke bottle.JPG|мини|дясно|Руандска бутилка от 20-ти век. Художествените произведения имат и практична функция, в допълнение към тяхната декоративна стойност.]]
 
Няколко диалога вна Платон разглеждат въпросите за изкуството: Сократ казва, че поезията е вдъхновена от музите и не е рационална. Той одобрява и други форми на божествена лудост (пиянство, еротика и сън) във [[Федър]] (265а-в), и все пак в [[Република]] счита за незаконни смеха и изкуството на Омир. В Йоан Сократ не дава намек за неодобрението на Омир, което той изразява в Републиката. Диалогът Йон на Платон разкрива, че Омировата Илиада е била важна в древногръцкия свят, толкова колкото Библията днес е важна за човека в съвременния християнски свят:"като боговдъхновено литературно изкуство, което може да осигури морални напътствия, дори и само то да бъде с правилно тълкувание".
 
По отношение на литературното изкуство и музикални изкуства, Аристотел смята, че [[епос|епическата поезия]], трагедия, комедия, [[Дитирамб|хвалебствената поезия]] и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира среда, обект и начин<ref> Aristotle, Poetics I 1447a</ref>. Например, музиката имитира чрез инструментите природните ритъм и хармония, където танца имитира ритъм, а поезията - езика. Формите на изкуството също се различават според предмета на имитация. Комедията, например е драматична имитация на мъже, където са представени хора по-силни от такива с по-обикновен нрав, а трагедията имитира мъже, които са по-силно конфликтни от обикновените мъже. Формите се различават и по начина им на имитация - чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма<ref> Aristotle, Poetics III</ref>. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на човечеството над животните<ref>Aristotle, Poetics IV</ref>.