Робер Сюркуф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Информация от специализиран писмен източник. Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
||
Ред 19:
Суркюф: "Това е вярно, мосю. Всеки се бие за това, което няма."<ref>http://www.histoiredujourbonjour.com/xixeme-siecle/surcouf-le-roi-des-corsaires/</ref>
На 12 декември 1773 г. край Ламанш в старото корсарско градче Сен Мало се ражда човекът, влязъл в историята като най-великия корсар на Франция. Славата му затъмнява всички други звезди на френския черен флаг, в това число знаменитости като Барт, Форбен, Касард.
Чрез фантастичните си дела Робер Сюркуф спечелва в очите на съвременниците си и на потомците леко преувеличеното звание „идеалния корсар“, олицетворение на всички моряшки добродетели, надминаващ другите корсари от епохата с широтата на мисълта и стръвта в боя, равна на тази на побеснял дог. Родителите му го готвели за свещеник (в историята на френските корсари това като че ли е парадоксален закон, тъй като същото станало с Дюгай-Труин, с Форбен и други), но на 14 години момчето избягва от училище и постъпва на малкия крайбрежен кораб „Ерон“, плаващ до Кадис. Една година по-късно е вече на палубата на 700-тонния кораб „Аврор“ на капитан Тардивета — доставчик на черни роби за плантаторите на островите Ил дьо Франс (Мавриций) и Ил дьо Бурбон (Реюнион). Преди „Аврор“ да се разбие край бреговете на Африка с 400 негри под палубата, Робер вижда за пръв път Ил дьо Франс и се влюбва в неговата екзотика. По-късно островът става негова любима база.
В службата напоедва светкавично. През 1790 г. е младши офицер но „Куриер д’Африк“, а след година поручик на „Реванш“* Френската революция събаря всички йерархии и Сюркуф отново е обикновен кърмчия на малък търговски кораб. Не след дълго вече е младши офицер на линиите до източното крайбрежие на Африка.
Внезапно избухва войната с Англия, която е преди всичко морска война. В Индийския океан Франция не разполага с редовен флот и цялата й сила са корсарските кораби, базиращи в Порт Луи — столицата на Ил дьо Франс. Сюркуф е свидетел на отблъсването от острова на наказателна британска експедиция, състояща се от два кораба.
Войната обаче не прекъсва търговията с роби, за които плантаторите плащат със злато, без да се смущават от факта, че парижкото революционно правителство е забранило търговията с хора. Вече капитан на брига „Креол“, Сюркуф става доставчик на „черна стока“. Този период е единственото петно в живота на човека, доказал по-късно многократно положителните черти на характера си. Забранената от Париж търговия с негри е рискована. В залива Ил дьо Бурбон на палубата на „Креол“ нахлува комисарят на комитета за обществено спасение и макар че Сюркуф успява да разтовари през нощта компрометиращия го „товар“, обвинителните доказателства — вериги, трюмове — са налице. Робер е арестуван, но моли за кратко отлагане за закуска, на която кани и изненадания от отстъпчивостта му комисар. Когато след закуската представителят на властта излиза на палубата, с ужас вижда, че корабът е в открито море. На Черния континент Сюркуф спокойно натоварва нова партида роби и ги затваря в смрадливия трюм заедно с нещастния комисар. Не след дълго за радост на екипажа комисарят моли да го пуснат, уверявайки, че няма никакви забележки относно репутацията на капитана на „Креол“.За щастие мръсната професия скоро омръзва на Сюркуф и той моли властите на Ил дьо Франс за каперско писмо*. Обаче губернаторът Малартик имал достатъчно корсари, а от друга страна, островът се нуждаел остро от храна и Сюркуф е принуден да отплава за Сешел на 180-тонната „Емилия“ (въоръжена само с четири оръдия) със заповед да избягва авантюрите и да приема само отбранителен бой. Сюркуф разбира отбранителния бой по толкова специфичен начин, че още на 19 януари 1796 г„ „защищавайки се“, разбива конвой от четири британски кораба, превозващи ориз към делтата на Ганг, след което пренася оръдията си на трофейния бриг, който нарича „Картие“, и тръгва да търси нови приключения.В резултат се стига до битка, представляваща един от най-големите военни успехи на френския флот. На 29 януари на хоризонта се появява големият 26-оръдеен британски кораб „Тритон“ със 150 души екипаж. Сюркуф тръгва срещу него, като издига за маскировка британски флаг. Да се атакува с 29 души такъв неприятел е лудост, но тя е напълно в стила на епохата, а този стил създават хора от типа на Сюркуф.
Нищо не подозиращите англичани прехвърлят въжетата на палубата на „Картие“ и в този момент на мачтата му се издига френският флаг, а шестима от екипажа на Сюркуф скачат на кърмата на „Тритон“. Докато корсарите притеглят двата кораба, шестимата трябвало да издържат натиска на британците. Миг по-късно екипажът и капитанът на „Картие“ се прехвърлят на палубата на врага и преди англичаните да се опомнят от изненадата, с един удар на сабята си Сюркуф разцепва черепа на капитана на „Тритон“. Оръдейните изстрели на англичаните бият над ниската палуба на брига (част от бордовите отвори за оръдията корсарите „заслепяват“ с дървени трупчета), а от палубата на „Картие“ готвачът и лекарят повалят с точни изстрели неприятелските топчии.На два пъти везните се накланят в полза на „Тритон“: първия път, когато британски моряк извиква, че французите са само една шепа, но Сюркуф с точен изстрел го накарва да замлъкне, и втори път, когато няколко англичани насочват към корсарите оръдие, заредено с картеч, и пак Сюркуф успява да ги избие, преди да стрелят. Обхванати от бясна стръв, французите систематично избиват враговете и напредват навътре в кораба. Скоро англичаните вдигат бели кърпи. Не след дълго „Куриер де Мадрас“ съобщава за необикновената хуманност на Сюркуф по отношение на пленниците — натоварва ги на друг пленен кораб („Диана“) и под клетва, че няма да воюват против Франция, ги освобождава, като взема от капитана на „Диана“ 30 000 рупии откуп.
Невероятната победа на малкия бриг над големия военен кораб предизвиква в Англия шок. Във Франция Робер Сюркуф е обявен за „крал на корсарския рейд“. На Ил дьо Франс обаче приемът не е много приятен. Под предлог, че няма каперско писмо, кооабособствениците отнемат цялата плячка.
През юли 1798 г. с току-що завършения 14-оръдеен платноход „Кларис“ Сюркуф отново тръгва на път със 140 избрани моряци и брат си Никола. По пътя води победоносен бой с британски кораб. Преди врага да избяга с избити топчии и пречупени мачти, двамата капитани водят престрелка помежду си. Англичанинът загива, а Сюркуф е с одраскан нос… Близо до Суматра се отличава Никола Сюркуф, пленявайки чрез абордаж британски търговски кораб. В Зондските острови „Кларис“ се притаява, очаквайки англичани, датчани или португалци, като пропуща неутралните кораби. На 27 септември 1798 г. група корсари отиват за вода на остров Кантайе, но са обкръжени от въоръжени разярени туземци. Безнадеждното положение (французите нямат оръжие) спасява Сюркуф, който отива спокойно към огромния дивак, предвождащ тълпата, и му връзва на врата своята моряшка кърпа. Обезоръжени от този жест, туземците оставят французите да се оттеглят.След като превзема британската фрегата „Сибиле“ и побеждава два американски кораба, Сюркуф се връща в Порт Луи.
През април 1800 г. Сюркуф тръгва на нов рейд с кораба „Конфианс. На 10 октомври среща 38-оръдейния кораб „Кент“, собственост на Източноиндийската компания. На борда на кораба има 437 души (в това число и пехотинска част). Французите са само 130 души и увереният в лесната победа Ревингтън, капитан на „Кент“, поканва на палубата пътниците (между които и дами), за да наблюдават триумфа над французина. След няколко маневри и двукратен залп на англичаните, който продупчва само платната на „Конфианс“, французите тръгват на абордаж. Пръв на палубата на „Кент“ скача прислужникът на Сюркуф, а след него Дриьо, заместникът на капитана, с част от екипажа.Започва битка на живот и смърт. Британската пехота не може да стреля в размесената тълпа и скоро е атакувана от група корсари начело със Сюркуф. Ревингтън ръководи спокойно блока на пехотата си, но френският кърмчия Аврио хвърля граната сред британците и го убива. Настъпва паника сред англичаните. Сюркуф, оцелял по чудо (в последния момент верният прислужник му спасява живота), прекратява касапницата, в каквато се превръща битката. Мавритански тримачтов кораб, свидетел на битката, приема на борда си пленниците, като англичаните се заклеват да освободят същия брой френски пленници.
Това е втората победа на Сюркуф, която учудва света. И отново корабособствениците искат да отнемат на Сюркуф спечеленото злато. Но този път разяреният корсар изхвърля скъпоценностите в морето, викайки: „Потърсете ги там!“
На 29 януари 1801 г. Сюркуф отплава за Франция. По пътя отнема от португалски кораб 10 000 пиастри и главната мачта, за да смени своята. Има щастие, защото скоро след това е атакуван от 37 британски кораба. Започва необикновено преследване. За да облекчи „Конфианс“, Сюркуф изхвърля зад борда всичко, дори и оръдията, като запазва само едно. Нощта го спасява и на 13 април влиза в пристанището Ла Рошел.
Във Франция го посрещат едва ли не като национален герой. След скъсване на мирния договор в Амиен Наполеон му подарява два кораба и го награждава с кръста на Почетния легион. Сюркуф предлага на императора да се откаже от линейните кораби и да създаде леки корсарски флотилии. Наполеон обаче не приема предложението, държейки на престижа си.
През 1807 г. „кралят на корсарите“ отново почва да тъгува за приключенията, от които е лишен няколко години, водейки живот на богат корабособственик. На изработения по негов чертеж великолепен тримачтов кораб „Ревенан“ („Вампир“) извършва последния си рейд по Индийския океан, който продължава две години и за който Наполеон му дава титлата барон на империята. Оженва се за дъщерята на богат корабособственик, бързо увеличава богатството си и става богат корабособственик в Сен Мало и патрон на корсарите. За кратко време унищожава един след друг осем каперски кораба.При падането на империята и нахлуването на съюзниците във Франция Сюркуф е полковник от Националната гвардия в Сен Мало и Сен Сарван. Поражението на боготворения император е страшен удар за него. Великият Сюркуф плаче. Ненавижда интервентите от дъното на душата си. През 1817 г. провокиран в една кръчма от офицера Уронгл, го посича на дуел извън града и един след друг десетте му другари.
След реставрацията отново става богат корабособственик и баща на пет деца. Често ходи на лов и пътува до Париж, където с бившия лекар на Наполеон Корвизар си спомнят за добрите стари времена. Умира на 5 юли 1827 г. в Сен Сарван в имението си Рианкур.В Сен Мало на всяка крачка може да се видят следи от култа към героя. Корсарският отдел на музея е посветен главно на паметта на Сгоркуф, във всички магазини и будки може да се купят картички с лика му. През 1967 г. по време на пребиваването ми в Бретан и Нормандия имах възможност да чуя нови интересни неща за „краля на корсарите“. В малко кафене на улица Тевенар в Сен Мало след няколко чаши вино стар рибар ми разказа анекдот за легендарното богатство на Сюркуф. „Когато строил дома си в Рианкур, Сюркуф помолил писмено Наполеон да даде съгласието си да тапицира стените на всички стаи. . . със златни монети (наполеони). Наполеон не се противопоставил, но изразил съмнение във възможностите за реализиране на такъв каприз. Разбира се, императорът мислел, че монетите ще бъдат положени откъм плоската им страна. Обиденият Сюркуф облицовал стените на дома си със златни монети, наредени в колонки с ръбове към стените. . .“
Не е важно дали легендата е невероятна. Повече ме учуди обстоятелството, че образът на Сюркуф е все още така жив сред жителите на Сен Мало.
Някога са го боготворели моряците му, които за него биха отишли в ада. Днес го боготвори градът, който е дал на Франция такива велики хора като Шатобриан, Ламне и Брусе. За Франция тези титани навярно имат по-голямо значение.
За хората на морето, живеещи край Ламанш, най-велик идеал винаги ще бъде Сюркуф — човекът, който съумя да унизи Англия, когато беше владетелка на океаните.
'''Източници:'''
Научно-популярен алманах Фар 73, стр.89-92{{човек-мъниче}}
{{СОРТКАТ:Сюркуф}}
| |||