Петър Увалиев: Разлика между версии

През [[1942]] г. заминава за [[Рим]] като Трети секретар на българската легация. След отстраняването на [[Бенито Мусолини]] от власт през [[1943]] г. е въдворен във [[Венеция]], заедно с други дипломати. През октомври [[1945]] г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в [[Лондон]] през [[1947]] г. Дни преди заминаването си сключва брак с [[Ивайла Вълкова]]. Със заповед от 6 декември [[1948]] г. е назначен за първи секретар в посолството в [[Прага]]. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за „невъзвращенец“ и бракът му е разтрогнат. През юли [[1952]] г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мила-Георгина.

Петър Увалиев играе основна роля в заминаването и установяването на [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] за Лондон през първата половина на 1970 г. и привличането му като редактор в ББСБиБиСи.

От юни 1949 г. публикува критика за [[изкуство]] и [[кино]] в английски („Arts''Art News and Review“Review)'' и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио [[БиБиСи|Би Би Си]] [[Лондон]], където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (Innocents in Paris, 1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като [[Марсел Паньол]], [[Джордж Бърнард Шоу]], Антъни Аскуит, [[Микеланджело Антониони]] и Тонино Гуера. Заедно с [[Карло Понти]] създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“''Милионерката'' (''The Millionairess'', [[1960]]), с участието на [[София Лорен]] и [[Питър Селърс]]. Изпълнителен продуцент е на „[[Фотоувеличение]]“ (''Blow- Up'', [[1966]]), заснет от [[Микеланджело Антониони|Антониони]] по разказа на [[Хулио Кортасар]] „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата''Дилемата на лекаря“лекаря'' (''The Doctor's Dilemma'', [[1958]]) с [[Лесли Карон]] и [[Дърк Богард]], „Клевета“''Клевета'' (''Libel'', 1959) с [[Оливия де Хавиланд]] и [[Дърк Богард]] и „Диаманти''Диаманти за закуска“закуска'' (''Diamonds for Breakfast'', [[1968]]) с Рита Тъшингъм и [[Марчело Мастрояни]]. Сценарист е на „Съдебна''Съдебна грешка“грешка'' (''Trial and Error'', [[1962]]) с [[Питър Селърс]] и [[Ричард Атънбъроу]]; режисьор – на „Непознат''Непознат вкъщи“вкъщи'' (''Stranger in the House,'' [[1967]]) с [[Джералдин Чаплин]], [[Боби Дарин]] и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на [[Жорж Сименон]].

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио [[БиБиСи|Би Би Си]] и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.