Петър Увалиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
През [[1942]] г. заминава за [[Рим]] като Трети секретар на българската легация. След отстраняването на [[Бенито Мусолини]] от власт през [[1943]] г. е въдворен във [[Венеция]], заедно с други дипломати. През октомври [[1945]] г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в [[Лондон]] през [[1947]] г. Дни преди заминаването си сключва брак с [[Ивайла Вълкова]]. Със заповед от 6 декември [[1948]] г. е назначен за първи секретар в посолството в [[Прага]]. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за „невъзвращенец“ и бракът му е разтрогнат. През юли [[1952]] г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мила-Георгина.
Петър Увалиев играе основна роля
=== Творчество ===
От юни 1949 г. публикува критика за [[изкуство]] и [[кино]] в английски (''Art News and Review)'' и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио [[БиБиСи]] [[Лондон]], където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (Innocents in Paris, 1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като [[Марсел Паньол]], [[Джордж Бърнард Шоу]], Антъни Аскуит, [[Микеланджело Антониони]] и Тонино Гуера. Заедно с [[Карло Понти]] създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на ''Милионерката'' (''The Millionairess'', [[1960]]), с участието на [[София Лорен]] и [[Питър Селърс]]. Изпълнителен продуцент е на [[Фотоувеличение]] (''Blow Up'', [[1966]]), заснет от [[Микеланджело Антониони|Антониони]] по разказа на [[Хулио Кортасар]] „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които ''Дилемата на лекаря'' (''The Doctor's Dilemma'', [[1958]]) с [[Лесли Карон]] и [[Дърк Богард]], ''Клевета'' (''Libel'', 1959) с [[Оливия де Хавиланд]] и [[Дърк Богард]] и ''Диаманти за закуска'' (''Diamonds for Breakfast'', [[1968]]) с Рита Тъшингъм и [[Марчело Мастрояни]]. Сценарист е на ''Съдебна грешка'' (''Trial and Error'', [[1962]]) с [[Питър Селърс]] и [[Ричард Атънбъроу]]; режисьор – на ''Непознат вкъщи'' (''Stranger in the House,'' [[1967]]) с [[Джералдин Чаплин]], [[Боби Дарин]] и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на [[Жорж Сименон]].
Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио [[БиБиСи]] и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио ''France Culture''.
Превежда на френски и италиански език произведения от [[Пенчо Славейков]], [[Теодор Траянов]], [[Елисавета Багряна]], [[Николай Марангозов]], [[Иван Мирчев]], Иван Хаджихристов, [[Стоян Загорчинов]] и др.
Ред 50:
== Признание и награди ==
[[Роман Якобсон]], на чиито лингвистични открития Увалиев се основава, е възхитен от монографията му ''Turner: étude de structures'' ([[1980]]), на български –
През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. Почетен доктор е на [[Софийския университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] ([[1992]]) и на [[Шуменски университет|Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“]] ([[1999]])<ref>Втората почетна титла е присъдена посмъртно, по предложение на проф. Тотю Тотев, тогава ректор на Шуменския университет, на тържество по случай 24 май същата година в посолството на Република България в Лондон. Почетната грамота е връчена на г-жа Соня Рув-Увалиева.</ref>. Първи носител на наградата „Оборище“ ([[1999]]) за принос към българската култура и национално наследство.
| |||