Разлика между версии на „Вълкашин“

м
м
Една от версиите за произхода на Вълкашин е на [[Мавро Орбини]], който пише в [[Царството на славяните]], че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от [[Ливно]], който живеел в [[Благай]] на [[Неретва]]. В [[1350]] година Вълкашин е [[жупан]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. След смъртта на цар [[Стефан Душан]] през [[1355]] година Вълкашин поддържа цар [[Стефан Урош V]], който му дава титлата [[деспот]]. През [[1365]] цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през [[1366]] година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Под властта му е Душановата столица [[Призрен]] и северна и западна [[Македония (област)|Македония]], с градовете [[Скопие]], Прилеп и [[Охрид]]. Сам той се нарича ''господин на сръбската земя и гърците и западните страни''. Брат му [[Иван Углеша|Углеша Мърнявчевич]] се обявява за [[деспот]] в Югоизточна Македония - [[Драмско]] и [[Серско]] със столица [[Сяр]].
 
Вълкашин се опитва да укрепи положението си с династически бракове. За един от синовете си [[Андриаш Мърнявчевич]] Вълкашин искал да вземе жена от рода [[Шубичи]], роднини на цар Душан, която в това време живеела в двора на [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I Котроманич]]. На този брак попречва папата, който не позволява една принцеса католичка да се омъжи за православен. Не се знае кога Марко Мърнявчевич се венчава с Елена, дъщерята на войводата [[Хлапен]]. Дъщеря си Оливера Вълкашин жени за [[ГюраДжурадж I Балшич|Георги Балшич]].
 
При настъплението на запад на [[Османска империя|османските турци]] Вълкашин тръгва с войска на помощ на брат си деспот Углеша. На [[26 септември]] [[1371]] година в [[Черноменска битка|битката]] при [[Черномен]] на [[Марица]] османските военачалници [[Лала Шахин]] и [[Евренос бей]] разбиват войските на двамата братя.Така Вълкашин и брат му [[Углеша]] загиват в боя.