|
'''Конституцията на Сърбия от 1888 година''' определя държавното устройство на страната до края на [[Първата световна война]] и образуването на [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] (с изключениепрекъсване на периода отмежду 1894 дои 1903 година).
== Предистория ==
ТяКонституцията е подготвена и приета вследствие от усилията на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]] за демократизация на управлението ирежима на крал [[Милан Обренович]]. За да укрепи властта си, разклатена след [[Тимошка буна|Тимошката буна]] и [[Сръбско-българската война]]. След продължителна борба помежду си, през есента на 1888 година Миланкралят ирешава радикалитеда постигатсе споразумениеобърне за подкрепа към радикалите. През октомври кралятМилан прокламира намерението си да дари на Сърбия нова конституция на мястото на [[Конституция на Сърбия (1869)|старата от 1869 година]]. Комитет, в който наред с радикалите влизат представители и на другите две политически партии – [[Либерална партия (Сърбия)|Либералната]] и [[Прогресивна партия (Сърбия)|Прогресивната]], изработва законопроект, който е представен на избраната в началото на декември [[Велика народна скупщина]]. Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, приема новата конституция на 22 декември 1888 (по [[нов стил]] 3 януари 1889) година.<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 131}}</ref>
== Постановки ==
Конституцията от 1888 година утвърждава Кралство Сърбия като [[конституционна монархия]] и утвърждава основните правомощия на краля като държавен глава – лична неприкосновеност, ръководство на армията и външната политика, назначаването на правителствата, свикването и разпускането на парламента, потвърждаването и обнародването на законите. За разлика отпреди, кралят губи правото на извънредно законодателство и да назначава ¼ от депутатите. Скупщината получава по-голям контрол върху изпълнителната власт, отговорна както пред краля, така и пред нея. Променена е избирателната система, като на мястото на двустепенния е въведен пряк и таен избор на всички депутати. [[Имуществен ценз|Имущественият ценз]] за избирателите остава в сила, като е уточнен минимум от 15 [[сръбски динар|динара]] в преки данъци годишно.{{hrf|Манчев|1999|131-132}} ▼
▲КонституциятаТ.нар. от„Радикалска 1888конституция“ година({{lang-sr|Радикалски устав}}) утвърждава Кралство Сърбия като [[конституционна монархия]] . иПотвърдени утвърждаваса основните правомощия на краля катов държавен глава – лична неприкосновеност, ръководствокомандването на армията и външната политика, назначаването на правителствата, свикването и разпускането на парламента, потвърждаването и обнародването на законите. ЗаОтменени разликаса отпредиважни постановки от [[Конституция на Сърбия (1869)|старата конституция]], които му дават контрол над законодателството – кралят губи правото нада управлява пряко с извънредноизвънредни законодателствоукази и да назначава ¼част от депутатите. Скупщината получава по-голям контрол върху изпълнителната власт, която вече е отговорна кактоне само пред краля, такано и пред нея. ПромененаИзменения етърпи [[избирателна система|избирателната система ,]] като– навместо мястотодвустепенното на двустепенниягласуване е въведенвъведено правилото за пряк и таен избор на всички депутати. [[Имуществен ценз|Имущественият ценз]] за избирателите остава в силазадължителен, като е уточненуточнено, минимумче отс право да гласуват са само лицата, които плащат поне 15 [[сръбски динар|динара]] в преки данъци годишно.{{hrf|Манчев|1999|131-132}}
Конституцията защитава основните права и свободи – лична свобода, равенство пред закона, неприкосновеност на личността, свобода на печата.{{hrf|Манчев|1999|131-132}} ▼
▲КонституциятаОсвен защитаваограничения на избирателното право, Радикалската конституция съдържа гаранции основните права и свободи на поданиците на сръбския крал – лична свобода, равенство пред закона, неприкосновеност на личността, свобода на печата.{{hrf|Манчев|1999|131-132}}
== Приложение ==
Конституцията от 1888 година е в сила през следващите четири години, когато Сърбия е управлявана от радикалско правителство и регентство начело с [[Йован Ристич]], назначено при абдикацията на Милан. Милановият син крал [[Александър Обренович]] я отменя само година след началото на самостоятелното си управление (през 1894). Възстановена е скоро след [[Майски преврат в Сърбия|Майския преврат]] през 1903 година.{{hrf|Манчев|1999|136, 139}}
[[Категория:Конституции на Сърбия]]
|
