Ра: Разлика между версии

[[Картинка:Re-Horakhty.svg|мини|Едно от многото изобразявания на Ра - – с глава на сокол и слънчев диск на главата]]

Още от древни времена '''Ра''' е бил [[бог]] на [[Слънце]]то. Тогава той се превръща в [[бог]] [[Ауф]]. Задачата на [[бог]] Ауф е да премине през 12 порти в подземното царство, за да изгрее на следващия ден отново слънце. Той е характеризиран с глава на [[сокол]]. Според египтяните Ра е върховният бог и той е един от главните богове. В [[Тива (Египет)|Тива]] и други [[град]]ове е имало [[храм]]ове и жреци на бог Ра. Той, когато минавал през портите, един друг бог се е опитвал да му попречи, за да не изгрее слънцето на другият ден. Ауф бил с [[лодка]] и тези 12 порти се смятат за часовете. От [[17 век]] пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Амон (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на [[фараон]]а, заедно с властта и управлението му. Според египетската митология [[Изида]] - – богинята на живота и магията, узнала тайното име на бог Ра. Легендата разказва, че който узнаел името на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила, затова Изида измислила план, как да узнае името на Ра. Изида поставила [[кобра]] в [[небе]]то, откъдето Ра минава със своята ладия. И точно когато минавал по небесния свод, кобрата ухапала Ра по заповед на Изида. Ра тежко се поболял от отровата на кобрата и легнал на смъртно легло. Един ден Изида отишла при Ра и му казала, че тя може да го излекува от отровата на кобрата. Ра останал без избор, защото болките му били ужасни. Ра казал тайното си име на Изида и тя се сдобила с огромна мощ. Изида излекувала Ра, но не казала на никой името му, затова боговете го наричали с името Ра.

В египетската митология Ра (или Ре) е бог на Слънцето. Център на неговия култ е Хелиопол (на древноегипетски - – Иуну). Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум - – вечерното и Хепри - – утринното).