Разлика между версии на „Куманово“

(форматиране: интервал (ползвайки Advisor))
{{цитат|Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.}}
 
В 19XIX век Куманово е смесен българо-турски град в [[Османска империя|Османската империя]]. В града още преди Руско-турската война функционира [[Кумановска българска община|българска община]]. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 35 | isbn = 9549926583}}</ref>
 
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref> В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. градът е населявана от 7 700 жители българи [[християнство|християни]], 5 800 [[турци]], 600 [[арнаути]] [[мохамедани]], 50 [[власи]], 30 евреи и 350 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.]</ref>
 
В началото на 20XX век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]], 5 [[гърци]], 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.]</ref>
 
=== В Сърбия ===