Едип цар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 8321897 на 88.80.155.250 (б.)
Ред 1:
„Димо'''Едип цар“''' е трагедия от [[Софокъл]].
 
Главен герой в нея е [[Едип]], който е цар на [[Тива (Беотия)|Тива]]. Според „[[Поетика (Аристотел)|Поетиката]]“ на [[Аристотел]] Едип е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между утвърдените нравствени и етически норми и крайните проявления на човешкия характер.
Ред 68:
* Йокаста – майка на Едип, а след смъртта на баща му, и негова съпруга
* Пратеник от Коринт ( Коринтянин )
* Овчар
* Овчар                        
* Слуга от двореца
* Народ
* Хор от тивански старци
 
Действието се развива в Тива, пред двореца на Едип.
 
=== По-подробна информация за имената на персонажите ===
'''<u>Едип</u>''' – син на царя на Тива – Лай и на Йокаста
 
Едип на старогръцки е Οἰδίπους, Oidípous, на гръцки - – ''Οιδίποδας, Idípodas,''  а на латински - – Oedipus
 
Семантиката на името „Едип“ е - – Oidein pous – подути крака
 
'''<u>Креон</u>''' – цар на Коринт, цар на Тива, брат на Йокаста, известен е с жестокостта си.
 
Креон на латински е Kreon, Creon, на старогръцки - – Κρέων - – Kreōn;
 
Името „Креон“ се счита като символ на надеждата;
Ред 94:
'''<u>Йокаста</u>''' – дъщеря на Менойкей, сестра на Креон и съпруга на Лай, царя на Тива, от когото има син – Едип.
 
Йокаста на гръцки е ''Ἰοκάστη'', а на латински – -  ''Iokaste, Jokaste, Epikaste''
 
== Родословно дърво на рода на Едип ==
[[Файл:Родословно дърво на Едип.png|485x485px|център|безрамка]]
 
== Преводи на български език на "Едип„Едип цар"цар“ ==
# Балабанов, Ал. Едипъ царь. Изд. „Ал. Паскалев“. София, 1911
# Вранчев, Н. Едип цар. София, 1929
Ред 113:
'''Жанр:''' драма
 
Италия / Мароко, 1967 г.
 
'''Режисьор:''' Пиер Паоло Пазолини
Ред 120:
 
== Постановки по мотиви от произведението ==
 
=== Театрална постановка ===
'''Жанр:''' Семеен /трагифарс/ по митовете за Eдип и трагедията на Софокъл „Едип цар”цар“
 
'''Сценография:''' Руслан Кудашов 
Line 152 ⟶ 151:
 
== Съпоставка между митологичната фабула и трагедийния сюжет ==
Идейният замисъл на Софокловата творба „Едип цар“ е базиран на мита за Едип. В основата на трагедийната творба е разгърната митологичната представа за извършването на два тежки, но несъзнателно сторени гряха - – отцеубийството и кръвосмешението. И в митологичен, и в трагедиен план, произведенията следват една основна идея, базирана на тези два гряха, които са в абсолютен разрез с човешката ценностна система и възприятия.
 
Митологичната фабула на Николай Кун, в произведението „Едип цар“, се различава от трагедийния сюжет на Софокъл.
 
Николай Кун следва митологичния модел, за да разкаже за живота на Едип и неговите преживявания според мита. Софокъл разгръща трагедийния сюжет, който е изграден върху митологичния, като е изместен основният център на мита, а именно промяната на смисловата му насоченост като проклятието на рода и вината. Това изместване на основния притегателен център на събитията в произведението, изменя и характера на композицията.
Line 160 ⟶ 159:
Митологичната фабула се различава от трагедийния сюжет по няколко компонента. Основна разлика между двата жанра е самата композиция. Митът следва своята типологична композиция и представя съдържанието под формата на разказ, докато трагедията използва митологични фабули, конструирани под формата на строфи, което от своя страна е характерно за трагедийните творби. В трагедията присъстват диалози и съждения, които не откриват своето място в мита. Трагедията влиза в пряк контакт с читателя и го провокира да разсъждава върху поставения проблем, докато мита е просто разказ, чиято цел е да информира.
 
Ако съпоставим митологичната фабула и трагедийния сюжет, можем да открием разликата, че в хода на митологичната фабула е поставен акцент върху проблематичния стремеж на човека да узнае истината за себе си, и да се пребори със съдбата си, дори и това да означава прекрачване на божествените закони. Проблематиката е разгърната в по-широк смисъл на търсенето на истината и препятствията, пред които е изправен героят.
 
В митологичната фабула присъстват повече елементи, типични за мита, докато при трагедийния сюжет е засилено присъствието на драматични събития и акцент върху личната драма и страдание на героя. Трагедията на Софокъл разгръща широко мотива за незнанието на човека и колко пагубно може да се окаже то за него. Именно в това се откроява съществена разлика между двата жанра - – трагедията обръща по-детайлно внимание на човешката злощастна съдба и тегобите, през които преминава персонажът, а митът акцентира върху самите събития. Най-общо казано, митът се интересува от събитията и техния развой, а трагедията - – от случващото се около, и на героя, от неговата лична човешка драма.
 
В заключение на съпоставката между двете композиции, би могъл да се обобщи изводът, че и митологичната фабула, и трагедийния сюжет, следват един и същи развой. Представени от различни гледни точки, те се стремят да постигнат различно въздействие, спрямо индивидуалните си цели, а също и наблягане на отделните елементи.
 
В митологичния аспект е маркирано незнанието на Едип и сблъсъка му с божествената и съдбовна сила на събитията. Незнанието на човека е отразено и в трагедийния сюжет, но акцентът е поставен основно върху драматичния сблъсък на съдбата и персонажа, и проследяването на неговия духовен катарзис. „Едип цар“ е една проблематична творба с двойствен характер, която може да бъде анализирана и от митологична, и от трагедийна гледна точка.
 
== Източници ==
* Богданов, Богдан. От Омир до Еврипид. Пловдив: ПУ "Паисий„Паисий Хилендарски"Хилендарски“, 1994
* Гилсън, М., Палаци, Р. Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. Изд: Колибри. 2005 г.
* Тронски, И. История на античната литература. София. 1965 г.