Едип цар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8321897 на 88.80.155.250 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Пиеса
| име = Едип цар
| име-оригинал =
| картинка =
| картинка-описание =
| автор =
| режисьор =
| музика =
| текст =
| хореография =
| хор =
| герои =
| статисти =
| премиера =
| театър =
| създадена =
| място =
| оригинален език =
| оригинална серия =
| поредица =
| тема =
| жанр =
| вид =
| сайт =
| значение =
| бележки =
}}
„'''Едип цар“''' е трагедия от [[Софокъл]].
== Сюжет ==
Главен герой в нея е [[Едип]], който е цар на [[Тива (Беотия)|Тива]]. Според „[[Поетика (Аристотел)|Поетиката]]“ на [[Аристотел]] Едип е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между утвърдените нравствени и етически норми и крайните проявления на човешкия характер.
Творбата започва с обширен [[монолог]] на Едип, в който героят заявява намерението си на всяка цена да открие убиеца на Лай и да изпълни волята на боговете. Тържествената му реч издава, че е подбуден от силна амбиция. От позицията на държавник, който служи на обществото, Едип призовава своите съграждани да съдействат. Започва да греши, когато проявява прекалена заинтересованост в своето търсене на убиеца. В свръхамбициозните си претенции вижда у гадателя Тирезий враг на държавата, също както и личен враг. Едип го обвинява в предателство, нарича го „най-зъл сред злите“. Тирезий запазва хладнокръвно спокойствие и това вбесява още повече владетеля. С думите си „Ти единствен си убиецът!“, слепият загатва, че убиецът е самия Едип. Обзет от прекомерна дързост и горделивост, царят не разбира, че греши. В своя стремеж да наложи личната си воля не проумява, че мълчанието на Тирезий не е акт на неподчинение, а че „слепецът“ е всъщност самият той. Истината, към която толкова много се стреми, е унищожена за Едип. Източник на страданията му е преди всичко неговият необуздан характер. Героят, който се обявява за борец на колективното благо постепенно се отдалечава от интересите на колектива и започва да противоречи с тях. При това продължава да живее в заблуда, че прави всичко възможно за спасението на поданиците си.
Line 20 ⟶ 46:
=== Съдба, свободна воля или трагически недостатък ===
В началото на трагедията Едип е описан като героят, който освобождава Тива от терора на Сфинкса.
Съдбата е тема, която често присъства в старогръцките произведения, в по-голяма частност – в трагедиите. Идеята, която предсказанието се заема да отбегне, е нещото, което всъщност излиза на преден план. Това е често срещан мотив в старогръцките митове, като сходен пример е митът за раждането на Персей.
Line 62 ⟶ 78:
== Действащи лица в трагедията ==
* Едип – цар на Тива, син на царя на Тива – Лай и на Йокаста
* Жрец
* [[Креон (цар на Тива)|Креон]] – брат на [[Йокаста (митология)|Йокаста]], известен е с жестокостта си
* [[Тирезий]] – гадател, прочут тивански ясновидец, син на Евер и нимфата Харикло, и баща на пророчицата Манто
* Йокаста – майка на Едип, а след смъртта на баща му, и негова съпруга, дъщеря на Менойкей, сестра на Креон и съпруга на Лай, царя на Тива, от когото има син – Едип.
* Пратеник от Коринт ( Коринтянин )
* Овчар
Line 74 ⟶ 90:
Действието се развива в Тива, пред двореца на Едип.
== Родословно дърво на рода на Едип ==
Line 106 ⟶ 101:
# Ничев, Ал. Едип Цар. Изд. БАН. София, 1956
== Филмови адаптации ==
* Oedipus Rex, [[Пиер Паоло Пазолини]], с Франко Чити, Силвана Мангано, Кармело Бене, Джулиън Бек, Алида Вали
== Съпоставка между митологичната фабула и трагедийния сюжет ==
|