Уикипедия

Дуло: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахнат тероризъм на македонския помак Jingiby
Етикет: етикет: премахнати източници/бележки
Ред 2:
{{Кралска династия|
|име=Дуло
|страна=Стара Велика България, Волжка България, Дунавска България
|страна=Първо Българско Царство
|герб=
|парентална династия=''няма''
|владение=Стара Велика България, ВолжскаВолжка България, ПървоДунавска Българско ЦарствоБългария
|титли=[[кан (титла)|Кан]]; [[Канасубиги]]
|основател=[[Кубрат]] (''първи известен'')
|последен владетел=[[Севар]]
Line 13 ⟶ 12:
|разпадане=[[753]]
|националност=[[прабългари]]
|кадетски линии=Предполага се че [[Крумова династия]] (?) <ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref>
|кадетски линии=
}}
[[Картинка:Simbol_of_dulo.jpg|240px|thumb|right|Символът '''[[IYI]]''', за който се предполага, че е обозначавал рода Дуло.]]
[[File:KhanAsparuh.jpg|thumb|Статуя на кан [[Аспарух]] от династията Дуло в [[Добрич]]]]
'''Дуло''' е родът, от който произлизат ранните владетели на хуно-[[българипрабългари]]те. Произходът на династията и нейното име не е точно известен, съществуват множество хипотези.
 
Митичният прародител на рода Дуло е посочен в [[Именник на българските ханове|Именника на българските ханове]] като [[Авитохол]].<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107009065, p. 59.</ref><ref>Byzantium and Bulgaria, 775- – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, p. 71.</ref> По-голяматаГоляма част<ref>The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, стр. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach.", https://books.google.hr/books?id=mbevAAAAQBAJ&q=dulo#v=snippet&q=dulo&f=false</ref> от историците свързват първите две имена от Именника – [[Авитохол]] и [[Ирник]] – с [[Атила]] и неговия син [[Ернак]].<ref>http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm</ref><ref>Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.</ref> Самият Именник не твърди [[хуни|хунска]] връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с [[хунну]].<ref>Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, p. 71.</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=qzlEdQRYB4IC&pg=PA437&dq=Hsiung+Nu+dulo&hl=bg&sa=X&ei=C77uVI7YCuv4yQPTj4CAAQ&ved=0CCYQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567- – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.]</ref> По-късно [[Кубрат]], член на династията, основава [[Стара Велика България]], на територията на днешна Украйна.<ref>The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 284.</ref> През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и се разпръсват из Европа:<ref>http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref> [[Батбаян]] ([[ВолгаХазария]]), [[Котраг]] ([[ХазарияВолга]]), [[Кубер]] ([[Македония (област)|Македония]]), [[Аспарух]] ([[Долна Мизия]]), а също и [[Алцек]] ([[Италия]]).
 
== Теории ==
Въпреки, че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.<ref>The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.</ref> Голямата част от изследователите приемат, че той е от [[тюркски народи|тюркски]] произход,<ref>[https://books.google.bg/books?id=rcFGhCVs0sYC&pg=PA209&dq=dulo+clan+turkic&hl=en&sa=X&ei=pnvtVN6iKZP7ap6MgpAD&ved=0CB0Q6AEwADgK#v=onepage&q&f=false The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=hEuIveNl9kcC&pg=PA13&dq=dulo+clan+hunns&hl=en&sa=X&ei=g3XtVJW2HYX5ygPwqoLQDA&ved=0CCQQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.]</ref> като е тясно свързан с племената [[дулу]] от [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския хаганат]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&pg=PA261&dq=dulo+western+turk&hl=bg&sa=X&ei=4bnuVITpLsjvUNSDgpgC&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=EbIyAQAAQBAJ&pg=PA71&dq=dulo+western+turkic&hl=bg&sa=X&ei=WbvuVOa5N4XzUMXQgaAN&ved=0CDAQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.]</ref> Независимо, че също подкрепя тюркския произход на рода,<ref>Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, стр. 71.</ref> [[Питър Голдън]] счита връзката Дуло-дулу за спекулативна.<ref>OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37, "... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data." http://www.enu.kz/repository/repository2014/oq-and-ogur.pdf</ref> Друга теория за произхода на Дуло е [[хуни|хунската теория]], <ref>http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref><ref>http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html</ref><ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"</ref><ref>The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59 : „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“</ref> като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.<ref>Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.</ref><ref>Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.</ref>
Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.<ref>The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66:"According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure.", https://books.google.hr/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA66&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwATgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false</ref> Повечето учени<ref>The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, стр. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach.", https://books.google.hr/books?id=mbevAAAAQBAJ&q=dulo#v=snippet&q=dulo&f=false</ref> приемат, че династията има хунски произход, като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност Атила и неговият трети син Ернак<ref>Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians "</ref><ref>The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List.", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns%22,+Otto+Maenchen-Helfen&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiI_LSi06LMAhUoS5oKHQn1A0sQ6AEIGzAA#v=snippet&q=bulgarian&f=false
</ref><ref>http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html</ref> въпреки, че не съществуват документи които да подкрепят тази връзка. Според [[Стивън Рънсиман]], предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият Атила.<ref>A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, стр. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila.", http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm</ref> Същото мнение се изразява и от британският историк и специалист по древна българска история [[Дейвид Ланг]] според когото кан [[Севар]] е последният български владетел от линията на [[Атила]].<ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"</ref> Според друга хипотеза името Дуло е изопачена форма на името на Атила.<ref>Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, стр. 228, https://books.google.bg/books?id=Tnxrpm8qbxUC&q=Dulo+Attila&dq=Dulo+Attila&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjF6rDq16LMAhWsO5oKHcnJA0UQ6AEIPjAH</ref> [[Омелян Прицак]] свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.<ref>The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59 : "Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo"</ref><ref>Bulgarian review, Томове 22–28, стр. 15, https://books.google.bg/books?id=Jr_rAAAAMAAJ&q=attila+dulo&dq=attila+dulo&hl=bg&sa=X&redir_esc=y</ref>
 
Епосът [[Джагфар Тарихи]] твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река [[Дулосу]] в [[Централна Азия]], покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река [[Талас (река)|Талас]], която тече в днешен [[Казахстан]] и [[Киргизстан]] и в чиято долина са намерени [[некропол]]и датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с [[нишов гроб|нишови гробове]] и [[брахикрания|брахикранни]] черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.<ref>."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987</ref> От друга страна в Южен [[Казахстан]], в района на градовете [[Шимкент]], [[Тараз]] и [[Алмати]]  – до днес сред [[казахи]]те съществува рода „''Дулу''“ (вж. [http://ru.wikipedia.org/wiki/Дулаты Дулати]), един от основните в района.
 
Според някои изследвания [[тотем]]ното животно на рода е [[Вълк (митология)|вълка]],<ref>Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51- – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L,) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=kyOoPr7YJWYC&pg=PA103&lpg=PA103&dq=%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%BEдуло+%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0вълка&source=bl&ots=PwTLeuzRHw&sig=V8wcPi0fahvShBJXiD9iDN_h_zo&hl=en&sa=X&ei=VsruVOr4OKnvywP1tYGIDA&ved=0CFYQ6AEwCg#v=onepage&q&f=false Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.]</ref> каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове  – [[Кубрат]].<ref>[https://books.google.bg/books?ei=F_HuVOPROYrpUs6AhIAK&hl=bg&id=qrRhAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82кубрат+%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BAвълк&focus=searchwithinvolume&q=+%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BAвълк Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=wCUXAQAAIAAJ&q=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82кубрат+%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BAвълк&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82кубрат+%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BAвълк&hl=bg&sa=X&ei=A_nuVJXxNMitU8H0gpAO&ved=0CEMQ6AEwCDgK Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.]</ref> Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.<ref>Wink, André (2002). Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World. Brill Academic Publishers, p. 65. ISBN 0-391-04173-8.</ref>
 
[[Дуло (хълм)|Хълм]] на остров Ливингстън, [[Антарктида]], е кръстен на българската управляваща династия Дуло.<ref>Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.</ref>
 
== Владетели от рода Дуло ==
[[File:Dulo_Dynasty.png|thumb|200px|Династия Дуло]]
 
* [[Кубрат]]
* [[Батбаян]]
Line 46 ⟶ 45:
 
== Литература ==
* [[Васил Златарски]]: [http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html ''Medieval History of the Bulgarian State'', Vol I: History of the First Bulgarian Empire, Part I: Age of Hun-Bulgar Domination (679- – 852)], Science and Arts Publishers, 2nd Edition (Petar Petrov, Ed.), Zahari Stoyanov Publishers, 4th Edition, 2006, София
* Walter Pohl (1998): [http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies], Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Lester K. Little, Barbara H. Rosenwein, Blackwell Publishers 1998 p. 13–2413 – 24
* Steven Runciman, [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire], G. Bell & Sons, London, 1930
* {{Cite book | author=Hyun Jin Kim |title=The Huns, Rome and the Birth of Europe |publisher=Cambridge University Press |year=2013 |url=https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC |isbn=9781107009066}}
* Florin Curta, Roman Kovalev, ''The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans'', BRILL,‎ 2008, ISBN 9004163891
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дуло“.