Септември (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 213.226.63.142 (б.), към версия на Petr73 Етикет: Отмяна |
||
Ред 39:
В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония [[Пистирос]] и римската станция [[Бона Мансио]]. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император [[Траян]]. По-ново селище според данните, намерени в [[Баткунски манастир|Баткунския манастир]] се е казвало ''Загоре''. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите [[Траянови врата]] и [[Момина клисура (пролом на Марица)|Момина клисура]], както и входа към [[Чепинската котловина]] в Родопите. С идването на власт на [[османските турци]] през [[1393]] година населеното място е разрушено и до края на [[15 век]] вероятно не е съществувало.
В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на [[татари]] от [[Саръхан (бейлик)|бейлика Саръхан]], разположен в днешния [[Маниса (вилает)|вилает Маниса]], същите слагат началото на ново село с името ''Саръханбей''. Те оснавават и [[Татар Пазарджик]] ([[1485]] г.). Според [[Стефан Захариев]], военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на ''Саранбей''. През [[1870]] г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на [[Освобождение на България|Освобождението]] селището имало към 200 къщи.
С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през [[1873]] година в близост до село ''Саранбей'' се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През [[1934]] г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на ''Сараньово''. В памет на загиналите в [[Септемврийското въстание]] бунтовници през [[1949]] г.,<ref>На 24 септември 1923 г. от бунтовниците е направен неуспешен опит за превземане на гарата от контролиращите я правителствени сили.</ref> комунистическите власти преименуват селото и гарата на ''Септември''.<ref>Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. ''(Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.)'' [http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=58916&ezik=bul&e=75711 Национален регистър на населените места] при [http://www.nsi.bg/nrnm/ Националния статистически институт]</ref> През [[1956]] година село Септември и селището Гара Септември се сливат.<ref>проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.</ref>. Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] от [[7 септември]] [[1964]] г. Септември придобива статут на [[град]] <ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/3-09/20-24.pdf Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни], География, 3/2009.</ref>. От [[1977]] година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.
| |||