Шафран: Разлика между версии

Независимо от тези опити за контрол на качеството и стандартизация, богатата история на фалшифицирането на шафран продължава и до днес. Фалшификация на шафран е документирана за първи път в Европейското Средновековие, когато осъдените за продажба на фалшифициран шафран са били екзекутирани според кодекса ''Safranschou''.<ref name="Willard_102-104">Willard 2001, стр. 102&nbsp;– 104.</ref> Традиционни методи за фалшификация са примесването на други субстанции, например [[Червено цвекло|цвекло]], влакънца от [[нар]], боядисани в червено [[коприна|копринени]] влакна или безвкусните и без мирис жълти тичинки на шафрановия минзухар. Измамни практики са били и потапянето на истински шафранови влакна в лепкави субстанции като мед или растително масло. Но шафранът на прах е много по-податлив на фалшифициране. Куркума, червен пипер и други субстанции често са били и все още продължават да се смесват с шафрановия прах. За по-евтините мостри шафран е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. При това за фалшификация се счита и незаконното смесване на относително евтини мостри шафран с висококачествени видове.<ref name="Tarvand_2005" {{Harvnb|Tarvand|2005}}/> Така в Индия богатият и висококачествен кашмирски шафран често се продава смесен с по-евтини и по-нискокачествен шафран, внесен от Иран. Тези смеси след това се продават за чист кашмирски шафран, което струва на кашмирските производители голяма част от приходите им.<ref name="ABC">Australian Broadcasting Corporation 2003.</ref><ref name="Hussain">Hussain 2005.</ref>

 

== Бележки ==

<references />