Ски скокове: Разлика между версии

[[Файл:FIS Ski Weltcup Titisee-Neustadt 2016 - Peter Prevc1.jpg|мини|дясно| Петер Превч скача на Световно първенство по ски бягане Титизе-Нойщад 2016: ]]

'''Ски скоковете''' са зимен [[Зимни олимпийски игри|олимпийски]] [[Зимен спорт|спорт]]. Състезателите скачат от [[шанца]]. Всяка година се провежда [[Световна купа по ски скокове|световна купа]], а през две години се провежда [[ФИС световно първенство по северни дисциплини|световно първенство по ски северни дисциплини]]. Обикновено през две години се провежда и [[Световно първенство по ски полети]].

 

През 1970-те години са въведени правила, според които основната цел престава да е максимално дълъг скок, а точното приземяване върху критичната зона.&nbsp;<ref name="Без страх" />

 

 

Ски скоковете за мъже са в олимпийската програма от [[Зимни олимпийски игри 1924|първите зимни олимпийски игри през 1924 г.]] От [[Зимни олимпийски игри 1964|игрите в Инсбрук през 1964 г.]] се провеждат и състезания от голяма шанца, а на [[Зимни олимпийски игри 1988|игрите в Калгари през 1988 г.]] дебютира и отборното състезание.

Теглото на скачачите е важен фактор в състезанията. Колкото по-лек е състезателят, толкова по-дълъг скок може да направи. Един килограм разлика в теглото може да доведе до разлика от два до четири метра в дължината на скока. Поради това спортистите често спазват тежки диети, а спортът е сред рисковите спортове по отношение на хранителния дисбаланс.&nbsp;<ref name="Без страх" />

 

 

== Правила ==

! Калкулационна точка !! Точки за разстояние

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|над 170 || 1.2

|}

 

За всяка шанца се определя средна дължина на скока ([[калкулационна точка]]), като състезателите получават 60 точки, ако скочат точно на такава дължина (120 при ски полетите). За всеки метър повече или по-малко се добавят или отнемат точки (вж. таблицата). Оценките за стил се дават от петима съдии от различни националности, като най-силната и най-слабата оценка не се зачитат.

На олимпийски игри в деня на състезанието се провеждат два скока, като във втория участават само класиралите се на първите 35 места в класирането от първия скок. Във втората част от състезанието последният класирал се стартира първи, а първият от първия скок стартира последен. Победител е състезателят с най-висок сбор точки от двата скока.

 

 

==== Индивидуален скок от голяма шанца ====

В продължение на много години най-голямата шанца е тази в Планица, където са поставени всички световни рекорди по ски скокове до 2011. През 2010 шанцата във Викерсунд е реконструрирана и удължена, с което изпреварва тази в Планица. Още на първото състезание на обновената шанца през февруари 2011 г., в тренировъчен скок норвежецът [[Йохан Ремен Евенсен]] скача 243 m, а по-късно през същия ден, в квалификацията, скача 246,5 m <ref>http://www.fisskijumping.com/</ref> С това Евенсен изпреварва както официалния световен рекорд от 239 m на норвежеца [[Бьорн Ейнар Роморен]], така и най-дългия до момента региситриран скок от 240 m на финландеца [[Яне Ахонен]], и двата постигнати на състезанието в Планица през 2005. (Яне Ахонен пада при приземяването и според правилата на ФИС постижението му не се счита за рекорд). На 14-ти февруари 2015 отново на шанцата във Викерсунд словенецът [[Петер Превц]] подобрява рекорда на Евенсен с 3,5 m, постигайки 250 m. <ref>http://data.fis-ski.com/dynamic/results.html?sector=JP&raceid=4180 Ски полети, Викерсунд, 2015</ref>. На следващия ден, по време на квалификацията, Дмитрий Василев скача 254,3 m, но пада при приземяването.<ref>http://data.fis-ski.com/pdf/2015/JP/3880/2015JP3880RLQ.pdf Резултати от квалификацията за втори кръг 15.02.2015</ref>, а норвежецът [[Андерс Фанемел]] по време на първия скок от състезанието постига 251,5 m с което подобрява рекорда на Превц.<ref>http://data.fis-ski.com/pdf/2015/JP/3880/2015JP3880RL.pdf Резултати от втори кръг във Викерсунд 15.02.2015</ref>

 

 

== Ежегодни състезания ==

 

== Инциденти ==

== Източници ==

<references />