Клетка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.228.174.113 (б.), към версия на 109.104.221.192
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Клетката''' е структурна и функционална единица на всички живи организми и понякога е наричана ''„най-малката единица на живот“''.<ref name="Alberts2002">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Search&db=books&doptcmdl=GenBookHL&term=Cell+Movements+and+the+Shaping+of+the+Vertebrate+Body+AND+mboc4%5Bbook%5D+AND+374635%5Buid%5D&rid=mboc4.section.3919 Cell Movements and the Shaping of the Vertebrate Body] в Глава 21 на ''[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Search&db=books&doptcmdl=GenBookHL&term=cell+biology+AND+mboc4%5Bbook%5D+AND+373693%5Buid%5D&rid=mboc4 Molecular Biology of the Cell]'' fourth edition, edited by Bruce Alberts (2002) published by Garland Science</ref> Тя може да се самообновява, саморегулира и самовъзпроизвежда. Някои организми, като [[бактерия|бактериите]], са [[едноклетъчно|едноклетъчни]] (съставени само от една клетка). Други организми, като [[човек]]а, са [[многоклетъчни]]. (Човекът има приблизително 100 трилиона (10<sup>14</sup>) клетки, като нормалната големина на една клетка е 10&nbsp; [[микрометър|µm]], а масата и&#768; е около 1&nbsp; [[грам|ng]]). Най-голямата клетка е тази на неоплоденото [[щраус]]ово [[Яйце (зоология)|яйце]].<ref>{{cite book | last = Campbell | first = Neil A. | coauthors = Brad Williamson; Robin J. Heyden | title = Biology: Exploring Life | publisher = Pearson Prentice Hall | date = 2006 | location = Boston, Massachusetts | url = http://www.phschool.com/el_marketing.html | isbn = 0-13-250882-6 }}</ref>
 
Всяка форма на живот се основава на клетки. Човешкото тяло се състои от приблизително 100 000 милиарда клетки,храна разпределени в около 200 категории. Има клетки с различни форми и размери, всяка от които изпълнява своя специфична задача. Клетките растат, размножават се и накрая умират. Те са като микроскопични химически лаборатории, в които хранителните вещества и енергията се използват, за да образуват мускули, нерви, кожа, хрущяли и кости. Основната структура е една и съща – външна мембрана, която регулира преминаването през желатинообразно вещество, наречено цитоплазма. Ядрото е центърът за управление на клетката. Съдържа дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), която определя наследствените характеристики. Ядрена мембрана обгръща и предпазва ДНК. Във вътрешността на ядрото се намира ядърцето, съдържащо рибозоми, които изграждат протеините.
 
През 1665 година [[Робърт Хук]] пръв използва понятието клетка, докато наблюдава [[корк]]ови клетки.<ref name="Hooke">"<cite>... с изключителна яснота можех да осъзная, че той е изцяло перфориран и порьозен, съвсем като восъчна пита, но порите му не са равномерни [..] тези пори, или клетки, [..] всъщност бяха първите микроскопични пори, които видях, а може би и първите, видяни някога, тъй като аз не съм срещал писател или човек, който да ги е споменавал досега. . .</cite>" – Хук описва наблуденията си на тънко парче корк. [http://www.ucmp.berkeley.edu/history/hooke.html Robert Hooke]</ref> За пръв път [[Клетъчна теория|клетъчната теория]] е формулирана през 1839 година от [[Матиас Шлайден]] и [[Теодор Шван]]. Тя твърди, че всички [[организъм|организми]] се състоят от една или повече клетки, всички клетки идват от предшестващи ги клетки, жизнените функции на организма протичат в клетките и всички клетки притежават [[генетика|наследствена информация]], нужна за регулация на клетъчните функции и за предаване на тази информация на следващите поколения клетки.<ref>{{cite book | last = Maton | first = Anthea | coauthors = Hopkins, Jean Johnson, Susan LaHart, David Quon Warner, Maryanna Wright, Jill D | title = Cells Building Blocks of Life | publisher = Prentice Hall | year = 1997 | location = New Jersey | isbn = 0-13-423476-6}}</ref>