Фьодор Литке: Разлика между версии

[[Image:Litkefp.jpeg|thumb|граф Фьодор Петрович Литке]]▼

=== Ранни години ===▼

Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.▼

През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходатайства пред военноморския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при [[Данциг]] Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин – мичман.▼

==== Участие в околосветска експедиция 1817 – 1818 ====▼

През 1816, пак чрез ходатайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на [[Василий Головнин]] 1817 – 1819, като по неговите думи „аз се върнах истински моряк“, образно показват школата която завършва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова – научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.▼

==== Експедиции до Нова Земя 1821 – 1824 ====▼

От 1821 до 1824 по настояване на [[Василий Головнин]] провежда четири експедиции в [[Баренцево море]] и [[Бяло море]] като изследва и картира западното крайбрежие на [[Нова Земя]], от протока [[Карски Врата]] (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд ''„Четырёхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821 – 1824 годах“'' (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.▼

==== Второ околосветско плаване 1826 – 1829 ====▼

[[Файл:Litkemap.jpg|thumb|500 px|Плаването на Ф. П. Литке на кораба „Сенявин“ през 1826 – 1829]]▼

От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. В плаването вземат участие няколко видни учени: [[Емилий Ленц]] (1804 – 1865) – физик; [[Александър Постелс]] (1801 – 1871) – геолог; К. Г. Мертенс – ботаник и зоолог; Китлиц – орнитолог.▼

През януари 1828 в [[Каролински острови|Каролинските о-ви]] изследва о-вите [[Сенявин (острови)|Сенявин]] и открива остров [[Понпей]] (14 януари, Понапе, вторично, {{coord|6|52|N|158|14|E|}}, най-големия в групата) и атолите [[Пакин]] ({{coord|7|04|N|157|48|E|}}), [[Ант]] (вторично, {{coord|6|47|N|157|58|E|}}), [[Еаурипик]] ({{coord|6|40|N|143|04|E|}}) и [[Нгатик]] (24 януари, третично, {{coord|5|49|N|157|17|E|}}), а през март и април – остров [[Сатавал]] (вторично, {{coord|7|23|N|147|02|E|}}) и атолите [[Олимарао]] ({{coord|7|41|N|145|52|E|}}), [[Елато]] (вторично, {{coord|7|30|N|146|10|E|}}) и [[Ифалик]] (3 април, вторично, {{coord|7|15|N|144|27|E|}}). Изследва и множество други острови и атоли в [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските о-ви]] и о-вите [[Бонин (острови)|Бонин]].▼

През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Иван Алексеевич Ратманов (старши офицер) и Василий Егорович Семьонов (щурман) картират остров [[Карагински]] и протока Литке, отделящ го от континента. След това експедицията картира южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от [[Мечигменски залив|Мечигменския залив]] (172º 30` з.д.) на изток до залива [[Кръст (залив)|Кръст]] (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] ({{coord|64|50|N|172|35|W|}}, отделящ островите [[Аракамчечен]] и [[Итигран]] от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: ''"Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826 – 1829 годах"'' (ч. 1 – 3, с атласом, 1834 – 36, 2-е сокращ. Изд., 1948).▼

=== Следващи години ===▼

Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.▼

През 1830 е командир на учебна ескадра в [[Атлантическия океан]], включваща три кораба фрегатите „Анна“ и „Принц Орански“ и брига „Аякс“.▼

През 1832 е награден с орден „Свети Владимир“ 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от [[Данциг]] по река [[Висла]] за действащата руска армия в [[Полша]]. На 1 февруари 1832 Литке е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай I (Русия)|Николай I]], е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарва 16 години, до 1848.▼

През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основава Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке – вицепрезидент (1845 – 1865).▼

През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 – вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] – столица на [[Естония]]).▼

По време на [[Кримската война]] 1853 – 1856 Литке организира отбраната на [[Фински залив|Финския залив]] от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.▼

От 1864 до смъртта си на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомага за разширяване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в [[Павловск]], увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..▼

През 1866 „за дълговременна служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот“ му е присвоена титлата граф.▼