Калмикски език: Разлика между версии

[[Файл:Кибитка в Калмыкии на трассе Волгоград -Элиста, около Элисты.jpg|мини|Номадско жилище на магистралата [[Елиста]]  – [[Волгоград]] в Калмикия.]]

Упадъкът на калмикския език и изместването му от [[Руски език|руския]] започва след годините на депортация на калмиките в периода 1943  – 1957 г. Асимилирането на калмиките е резултат от действията на някои от тях, участвали на страната на [[Нацистка Германия]] по времето на [[Втората световна война]]. Много калмики са изпратени в [[Сибир]], като там значителна част умират от недохранване и болести. Самата [[Калмикска автономна област]] изчезва от картата на [[СССР]] в периода 1943  – 1957 г. Останалите калмики в района се асимилират чрез бракове с руснаци. През 1957 г. на калмиките в изгнание е разрешено да се завърнат в родината си. Завръщайки се, те откриват, че в Калмикия вече официално се говори руски, а пресата и книгите се печатат на кирилизиран вариант на калмикския. До 1970-те години калмикският език се превръща в анклавен. По същото време той става и единственият език за обучение в училищата. По време на [[Перестройка]]та калмикски лингвисти започват да се борят за възраждане на езика. В последвалите години той е признат за официален език в Калмикия, редом с руския. Днес калмикски не се говори в градовете, а само в някои села (главно в [[Кетченеровски район]]), чието население е основно представено от етнически калмики.<ref>{{икона|ru}} [http://statrk.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/statrk/resources/9efdae80404c9c6d8d3cdf0fa8517bb1/Tom4.rar ВПН том 4. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком Республики Калмыкия.]</ref> Опитите за възраждането му продължават.

Езикът има два диалекта: торгутски и дербетски.<ref>{{cite book|url=http://altaica.ru/LIBRARY/BASKAKOV/baskakov_alt.pdf|author=Н. А. баскаков|title= Алтайская семья языков и её изучение|publisher=Издательство „Наука“«Наука»|location=Москва|year=1981|page=24}}</ref>

Основата на калмикската писменост е положена през 1648 г. от ойратския просветител и будистки [[Лама (духовен учител)|лама]] [[Зая Пандита]] (1599  – 1662). Наречена е [[тодо-бичиг]] и се е основавала на [[старомонголска писменост|старомонголската писменост]]. През 1924 г. тече план за [[кирилизация]] на езиците на народите в Съветския Съюз и така калмиксият приема [[кирилица]].<ref name="kalmykia"/> През 1930 г. тя е заменена с [[латинска азбука]], но през 1938 г. отново е върната кирилицата.<ref>{{cite book|author=Ц. Д. Номинханов|title=Очерк истории калмыцкой письменности|location=Москва|year=1976|publisher=Издательство „Наука“«Наука»|page=140}}</ref>

| Ə ә || Ə ә || Ä ä (1938  – 41 г.)<br />Я я (1928  – 30 г.)<br />d (1926  – 28 г.)<br />Ä ä (1924  – 26 г.) || ə || a̋

| Һ һ || H h || Гъ гъ (1938  – 41 г.)<br />Г г (1928  – 30 г.)<br />Һ һ (1926  – 28 г.)<br />Г г (1924  – 26 г.) || ɣ || ḥ

| Җ җ || Ƶ ƶ || Дж дж (1938  – 41 г.)<br />Ж ж (1928  – 30 г.)<br />Дж дж (1926  – 28 г.)<br />Ӝ ӝ (1924  – 26 г.) || ʤ || ž̦

| Й ѝй || J j || Й ѝй || j || j

| Ң ң || Ꞑ ꞑ || Нъ нъ (1938  – 41 г.)<br />Нг нг (1926  – 30 г.)<br />Ң ң (1924  – 26 г.) || ŋ || ǹ

| Ө ө || Ө ө || Ö ö (1938  – 41 г.)<br />Э э (1928  – 30 г.)<br />v (1926  – 28 г.)<br />Ö ö (1924  – 26 г.) || o || ô

| Ү ү || Y y || Ӱ ӱ (1938  – 41 г.)<br />Ю ю (1926  – 30 г.)<br />Ӱ ӱ (1924  – 26 г.) || u || ù

| Ц ц || C c (1931  – 38 г.)<br />Ç ç (1930  – 31 г.) || Ц ц || ʦʰ || c

| Ч ч || Ç ç (1931  – 38 г.)<br />C c (1930  – 31 г.) || Ч ч || ʧʰ || č