Лев Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
снимки |
спомените на Вазем |
||
Ред 10:
== Биография ==
Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в [[Москва]]<ref name="bse"> Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978</ref>.
От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при [[Жан-Антоан Петипа]], Александър Пименов, [[Пиер Фредерик Малаверн]] и Емил Гредлю.<ref name="encspb">[http://encspb.ru/object/2803929739 Энциклопедический словарь Петербурга]</ref>. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на [[Имперски театър|Имперския театър]]<ref name="bse" />, а през 1860 г. - в [[Мариински театър|Мариинския театър]].<ref>[http://dictionaries.rin.ru/cgi-bin/detail.pl?sel=word&word=%C8%C2%C0%CD%CE%C2%20%CB%E5%E2%20%C8%E2%E0%ED%EE%E2%E8%F7 Российская Информационная Сеть]</ref>
С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.
Ред 22:
Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.
{{цитат|''Иванов никога не бe учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство - такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години.''|Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“<ref name="Мар">The History of the Mariinski Theatre in рictures, memoirs and documentation 1783-2008 - St. Petersburg, 2008, p= 183</ref>}}
== Постановки ==
* 1887 — „[[Омагьосаната гора]]“, муз. [[Рикардо Дриго]]<ref name="Суриц" />
* 1887 —
* 1888 —
* 1890 —
* 1890 — „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)<ref name="Суриц" />
* 1891 —
* 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет
* 1892 — „[[Лешникотрошачката]]“, муз. [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.<ref name="Суриц" />
* 1893 — [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], муз. Рикардо Дриго
|