Род (граматика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
Gottlebelang (беседа | приноси)
Ред 18:
Граматическата категория род, като класифицираща и словоизменителна, е присъща на [[Семитски езици|семитските]] и на повечето [[индоевропейски езици]]. Родова диференциация може да се отбележи при съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите и дори в някои частици (''бе, ма, мари'').
 
ПолскиятОще полският езиковед Ян Бодуен де Куртене (1845–1929) е провел изследване „За връзката на граматичния род със светоразбирането и душевното състояние на хората, говорещи на езици, които различават рода”, което е на широка съпоставителна основа (индоевропейски езици, семито-хамитски езици, хотентотски). Същинското разграничение по род – мъжки, женски, среден или мъжки и женски - се наблюдава самонапр. в повечето индоевропейските езици, като се изключват някои от тях. Основата, на която се извършва подобна диференциация в някои неиндоевропейски езици, е от друг тип. От изследването става ясно, че механизмът на разграничаването на родовете в индоевропейските езици е случайна и хаотична сексуализация на целия субстанциален свят. Ученият обвързва проблема за рода с „вечното memento sexus” инапр. с определени тенденции в литературата, изкуството, митологичните представи и други прояви на духовния живот на носителите.
 
Френският езиковед Антоан Мейе определя граматичния род като една от най-малко логичните и най-неочакваните граматични категории. Тя е имала пълната си стойност в индоевропейски, т.е. в езика на население, което е противопоставяло по систематичен и постоянен начин одушевеното и неодушевеното. Разделението между мъжкия и женския род е вторично. В историческия период граматичният род в повечето случаи е лишен от смисъл, но той в голяма степен показва добре въздействието на начина на мислене и степента на говорещите лица върху развоя на езика.