Албански език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 22:
== История ==
=== Влияние на латинския език ===
[[Латински език|Латинският език]] влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички
* Промяна /''au''/ > /''a''/: ''aurum'' > ''ar'' „злато“; ''gaudium'' > ''gaz'' „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като ''causa'' > kafshë „животно“; ''laudis'' > ''lavd'' „похвала“.
* Промяна /''o''/ > /''e''/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *''nos'' > алб. ''ne'' „ние“; ИЕ *''ok^tot'' > алб. ''tetë'' „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: ''pomum'' > ''pemë'' „дърво“; ''hora'' > ''herë'' „време“.
Ред 29:
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен [[романски езици|романски език]], като: ''bujk'' ‘земеделец’ < ''bubulcus''; ''skift'' ‘ястреб’ < ''accipiter''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shullë'' ‘кучешко грозде’ < ''solanum'' и други.<ref>Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.</ref> Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''gjel'' „петел“ < ''gallus''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''shërbej'' „слугувам“ < ''servire''; ''shpërej'' „надявам се“ < ''sperare''.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като ''cingula'' > ''qingëlë'' „колан, пояс“; ''vetus (veteris)'' > ''vjetër'' „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *''cingla'' > рум. ''chinga'' „колан, пояс“; ''veteranus'' > румън. ''batrân'' „стар“.
''Латинските заемки в албански по области''
*общество: ''fqinj'' „съсед“ < ''vicinus''; ''fshat'' „село, провинция“ < ''fossatum'' (румън. ''sat''); ''gjyk'' „съдилище“ < ''iudex (iudicem)''; ''këshill'' „съвет“ < ''consilium''; ''kuvënd'' „среща“ < ''conventum'' (рум. ''cuvînt'' ‘дума’); ''ligj'' „закон“ < ''lex (legem)''; ''luftë'' „война“ < ''lucta'' (рум. ''luptă''); ''mbret'' „цар“ < ''imperator''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''popull'' „народ“ < ''populus'' (рум. ''popor''); ''qytet'' „град“ < ''civitas'' (рум. ''cetate'').
*религия: ''agjërim'' „пост“ < ''ieiunare''; ''fat'' „съдба“ < ''fatum''; ''lter'' „олтар“ < ''altare''; ''engjëll'' „ангел“ < ''angelus'' (рум. ''înger''); ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''krishtenë/krishterë'' „християнски“ < ''christianus''; ''festë'' „празник“ < ''festum''; ''perëndi'' „бог“ < ''parens (parentem)''; ''kryq'' „кръст“ < ''crux (crucis)''; ''klishë/kishë'' „църква“ < ''ecclesia''; ''kunguem'' „комкам се“ < ''communicare''; ''ipeshkv'' „епископ“ < ''episcopus''; ''mrekule'' „чудо“ < ''miraculum''; ''përrallë'' „притча“ < ''parabola''; ''rrëfej'' „изповядвам се“ < ''profiteor''; ''ungjill'' „евангелие“ < ''evangelium''; ''mallkoj'' „проклинам“ < ''maledicere''; ''meshë'' „служба“ < ''missa''; ''munëg/murg'' „монах“ < ''monacus''; ''mëkat'' „грях“ < ''peccatum''; ''pëganë/pëgërë'' „езически“ < ''paganus''; ''ves'' „грях“ < ''vitius''; ''rshaj'' „Петдесетница“ < ''Rosaliae''; ''Kërshëndella'' „Коледа“ < ''Christi natalia''.
*семейство: ''mik'' „приятел“ < ''amicus''; ''anmik/armik'' „неприятел“ < ''inimicus''; ''krushk'' „сват“ < ''consocer''; ''kumptër'' „кум“ < ''compater''; ''kunat'' „шурей, девер“ < ''cognatus''; ''martoj'' „женя се“ < ''maritare''; ''prind'' „родител“ < ''parens (parentem)''; ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'') < ''socius''.
Ред 44:
*бит: ''arkë'' ‘ковчег’ < ''arca''; ''dëm'' ‘щета’ < ''damnum''; ''femëror'' ‘женски’ < ''femininum''; ''fill'' ‘конец’ < ''filum''; ''furrë'' ‘печка’ < ''furnus''; ''këngë'' ‘песен’ < ''canticum''; ''kështjellë'' ‘замък’ < ''castellum''; ''peshë'' ‘тегло’ < ''pensum''; ''qelq'' ‘чаша’ < ''calix (calicis)''; ''rrjetë'' ‘мрежа’ < ''rete''; ''rrotë'' ‘колело’ < ''rota''; ''shalë'' ‘седло’ < ''sella''; ''shëgjetë'' ‘стрела’ < ''sagitta''; ''shtëpi'' ‘къща’ < ''hospitum''; ''shtrat'' ‘легло’ < ''stratum''.
*качества: ''gjelbër'' ‘зелен’ < ''galbinus'' ‘жълт’; ''ngusht'' ‘тесен’ < ''angustus''; ''pak'' ‘малък’ < ''paucus''; ''rrallë'' ‘рядък’ < ''rarus''; ''shkretë'' ‘пуст’ < ''secretus''; ''shurdh'' ‘глух’ < ''sordus''; ''shpesh'' ‘чест’ < ''spissus''; ''verbë'' ‘сляп’ < ''orbus''; ''verdhë'' ‘жълт’ < ''viridis'' ‘зелен’; ''vjetër'' ‘стар’ < ''veteris''.
*действия: ''dëshiroj'' ‘желая’ < ''desiderare''; ''dëshmoj'' ‘свидетелствам’ < ''testimoniare'';
*отвлечени понятия: ''arësye'' ‘разум’ < ''ratio''; ''gaz'' ‘радост’ < ''gaudium''; lavd'' ‘похвала’< ''laudus''; ''pushtet'' ‘власт’ < ''podestas''; ''shëndet'' ‘здраве’ < ''sanitas''; ''short'' ‘жребий’ < ''sortem''; ''tmerr'' ‘ужас’ < ''timor''; ''turp'' ‘срам’ < ''turpis''; ''vepër'' ‘работа’ < ''opera''; ''vërteta'' ‘истина’ < ''veritas''; ''vullnet'' ‘воля’ < ''voluntas''; ''vrer'' ‘жлъч’ < ''venenum''.
*служебни думи: ''akoma'' ‘още’ < ''eccu modo'' (рум. ''acumă''); ''kundër'' ‘срещу’ < ''contra''; ''ndër'' ‘между’ < ''inter''; ''për'' ‘за’ < ''per''.
=== Влияние на славянските езици ===
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: ''gati'' ‘готово’, ''patkua'' ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: ''gjobë'' ‘глоба’; ''grusht'' ‘юмрук’; ''gozhdë'' ‘гвоздей’; ''kyç'' ‘ключ’; ''Korça'' ‘[[Корча]]’ < ''Горица'', ''koritë'' ‘корито’, ''kosh'' ‘кош’, ''lakmi'' ‘скъперничество, лакомия’, ''lopatë'' ‘лопата’, ''nevojë'' ‘нужда’ < ''неволя'', ''padis'' ‘обвинявам’ < ''на-падам'', ''pijanec'' ‘пияница’, ''robi'' ‘затворник’ < ''роб'', ''trup'' ‘труп’, ''zakon'' ‘обичай’, jug <юг и др.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870</ref>
Ред 54:
В албански и [[румънски език|румънски]] се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. [[палеобалкански езици|балкански субстрат]]. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: ''abur-avull'' ‘пара’; ''brad-breth'' ‘елха’; ''bucuros-bukurë'' ‘хубав’; ''cursă-kurthë'' ‘капан’; ''fărimă-thërimë'' ‘троха’; ''ghimpe-gjëmp'' ‘трън’; ''ghiuj-gjysh'' ‘старец’; ''măgură-magulë'' ‘могила’<ref>{{Бг етим4}} Връзката със слав. *''mogyla'' не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mal'' ‘бряг’-''mal'' ‘планина’, ''majë'' ‘височина’; ''mazăre-modhullë (modhë)'' ‘грах’; ''mânz-mës'' ‘жребче’; ''mătură-mettulë'' ‘метла’<ref>Не е изяснена връзката със слав. *''metьla'' ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mugur-mugull'' ‘пъпка’; ''negură-negulj'' ‘мъгла’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''nebula''.</ref>; ''năpârcă-nepërke'' ‘пепелянка’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''vipera''.</ref>; ''pîrîu-përrua'' ‘ручей’; ''rânză-rrëndës'' ‘търбух’; ''scrum-shkrum'' ‘пепел’; ''searbăd-tharpëd'' ‘безвкусен’; ''sâmbure-thëmbull'' ‘костилка’; ''spânz-spëndër'' ‘кукуряк’; ''străgheaţă-shtrëngatë'' ‘киша’; ''ţarc-thark'' ‘кошара’; ''traistă-trastë'' ‘чанта’; ''viezure-vjedhullë'' ‘борсук’; ''zară-dhallë'' ‘мътеница’ и др.
=== Писмени паметници ===
Най-старият албански текст е от 1462 г (''Formula e pagëzimit'' „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, ''„[[Мешари]]“'' [http://www.albanianliterature.com/html/authors/prose/buzuku.html], е написана от [[католицизъм|католическия]] свещеник [[Гьон Бузуку]] през [[1555]] г. Смята се, че първото [[Албания|албанско]] училище е основано от [[Францисканство|францисканци]] през [[1638]] г. в [[Пдана]].
== Класификация ==
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през [[1850-те|50-те]] години на [[19 век]]. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език ([[илирийски език|илирийски]], [[тракийски език|тракийски]] или [[дако-мизийски език|дако-мизийски]]) произлиза съвременният албански език.
''Сравнение на албански с други индоевропейски езици''
{| class="prettytable"
|- bgcolor="#ff6600"
!албанска дума
Ред 71:
|bardhë ||бял ||*barða- ||*bherHg^-o- ||гот. bairhts ‘светъл’
|-
|kashtë||сламка ||*kalś-tā ||*kol-s-||старобълг. класъ
|-
|motër||сестра||*mātri- ||*meh<sub>2</sub>-tr-||старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка'
|-
|fjalë||дума||*feln-||*spel(H)-en-eh<sub>2</sub> || ст.в.нем. spel ‘реч’
|-
|vjet||година||*uet- ||*uet-os|| старогр. ἔτος ‘година’
Ред 94:
{|class="wikitable"
|-align="center"
|align="right"|Буква: || '''A''' || '''B''' || '''C''' || '''Ç''' || '''D''' || '''Dh''' || '''E''' || '''Ë''' || '''F''' || '''G''' || '''Gj''' || '''H''' || '''I''' || '''J''' || '''K''' || '''L''' || '''Ll''' || '''M''' || '''N''' || '''Nj'''
|-align="center"
|align="right"|[[МФА|МФА (звук)]]: || {{IPA|a}} || {{IPA|b}} || {{IPA|t͡s}} || {{IPA|t͡ʃ}} || {{IPA|d}} || {{IPA|ð}} || {{IPA|ɛ}} || {{IPA|ə}} || {{IPA|f}} || {{IPA|ɡ}} || {{IPA|ɟ}} || {{IPA|h}} || {{IPA|i}} || {{IPA|j}} || {{IPA|k}} || {{IPA|l}} || {{IPA|ɫ}} || {{IPA|m}} || {{IPA|n}} || {{IPA|ɲ}}
|-align="center"
|align="right"|Описание на произношението: || '''а'''гне || '''б''' || '''ц''' || '''ч''' || '''д''' || [[английски език|англ.]] '''''th'''e'' || '''е''' || ≈к'''ъ'''ща || '''ф''' || '''г''' ||[[Място на учленение на съгласните#Съучленение|палатализирано (онебнено)]] '''г''' ('''г<sup>ь</sup>''') || англ. '''h''' || '''и''' || '''й''' || '''к''' || '''л''' || [[Полски език|полско]] '''Ł''' (≈'''''уъ''''') || '''м''' || '''н''' || палат. '''н''' ('''н<sup>ь</sup>''')
|}
</center>
Ред 113:
== Граматика ==
В албанския език има два рода – мъжки и женски. При прилагателните родът се отбелязва чрез '''i''' или '''e''' пред думата, като в някои случаи се добавя '''-е''' като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. [[Балкански езиков съюз]], определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, bur'''i''' – „мъжът“; grua – „жена“; grua'''ja''' – „жената“.
| |||