Кремиковци (компания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references |
добавки по създаването |
||
Ред 15:
== История ==
=== Началото ===
Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на [[ЦК на БКП|Централния комитет]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора [[Тодор Живков]] върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата [[барит]] и [[олово]] ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 379 – 380}}</ref>
С постановление на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] през [[1956]] година се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през [[1960]] година. През [[1963]] година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на [[кокс]] и [[чугун]]. През [[1964]] година започва производството на металургичен [[Агломерат (металургия)|агломерат]], а до [[1969]] г. – на [[електростомана]], [[конверторна стомана]], [[фероманган]], горещовалцувана [[ламарина]], електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо [[поцинковане]], на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).▼
Строителството на комбината започва през 1960 година. В хода на изграждането първоначално планирания капацитет е увеличен, а сроковете за завършване са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на стопански „скок“ по модела на китайския [[Големият скок напред|Голям скок напред]]. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск.<ref name="христов"/>
▲
През [[1979]] година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през [[1982]] година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През [[1987]] година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от [[1988]] година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва [[приватизация]]та му.
От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.<ref
=== 1999 – 2008 година ===
| |||