Репичка: Разлика между версии

'''Репичката''' (''Raphanus sativus'') е [[едногодишни растения|едногодишно]] кореноплодно [[зеленчук|зеленчуково]]ово растение от семейство [[Кръстоцветни]]. Произхожда от [[Средна Азия]]. Отглежда се като зеленчукова култура от около [[1000 г. пр.н.е.]] в [[Китай]], [[Япония]], [[Египет]], [[Рим]] и [[Гърция]]. Оформени са две групи сортове - европейска и китайска. В България се култивират европейските форми.

Репичката е студоустойчиво и светлолюбиво растение с къс [[вегетация|вегетационен]] период. [[Кореноплод|кореноплодите]]ите са дребни с [[овал|овална]]на, [[конус|конусовидна]]овидна или [[цилиндър|цилиндрична]] форма. Външното им оцветяване варира от розово до червено и виолетово или от комбинация от тези цветове. Месото е бяло, сочно, крехко и плътно в свежо състояние (при застаряване се получава така нареченото “[[Изкуфяванеизкуфяване]]”). При прояждане от червеи придобива вишневочервени нишковидни петна.

Репичките са богати на [[ензим|ензими]]и, [[сол|минерални соли]] и [[витамини]]. Съдържат [[етерично масло]], което усилва секрецията на храносмилателните жлези. ИзползваИзползват се за консумация в прясно състояние, като най-широкото муим приложение е при правенето на пресни зеленчукови [[салата|салати]]. Не са подходящи за [[термична обработка]], тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества.

Репичката се отглежда успешно както на открито, така и в [[оранжерия|оранжерийни]] условия. В България масово се отглежда в късната есен и рано през пролетта. Кореноплодите са готови за прибиране за около 25-30 дни след поникването на растението. Някои от предпочитаните сортове за отглеждане в България са: „Сакса 2“, „Софийски превъзходни“, „Любими“, „Бисер“, „Червени с бели опашки“ и др.