Николай II (Русия): Разлика между версии

Николай II Романов, наследникът на руския престол, е най-големият син от петте деца в семейството на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и императрица [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Мария Фьодоровна]]. Роден е на 6 май 1868 година в деня, когато Православната църква отбелязва паметта на [[Йов|Свети праведни Йов Многострадални]]. На това съвпадение той придава голямо значение, като през целия си живот изпитва "дълбока„дълбока увереност"увереност“, че "е„е обречен на страшни изпитания"изпитания“.

Николай II получава домашно [[образование]] на религиозна и военна основа. В продължение на 13 години занятията се водят по щателно разработена индивидуална програма. Бъдещият император изучава [[руски език|руски]], [[немски език|немски]], [[английски език|английски]] и [[френски език|френски]] език, [[история на Русия]], [[литература]] и военно дело. В последните 5 години лекциите се водят от видни руски [[академик|академици]] и представляват предимно икономически, военни и юридически дисциплини.

В края на теоретичното обучение, за да може бъдещият император да се запознае с военния живот и реда във военната служба, баща му го изпраща във военните тренировъчни лагери. Първите две години Николай служи в редиците на Преображенския полк, а след това - – още две години в редиците на кавалерийския хусарски полк и в артилерията.

През пролетта на 1891 година, след морското си пътуване, Николай пристига във [[Владивосток]]. В Далечния изток той за първи път се докосва до държавните дейности като наследник на руския престол. Престолонаследникът участва в започването на строителството на Великата сибирска железница - – най-дългата в Русия. Императорът възложил на сина си да отговаря за изграждането на участъка от пътя [[Усури]], вярвайки, че участието на наследника в този случай,

''„ще послужи като пълно свидетелство за Моя духовен стремеж да облекча отношенията на Сибир с другите части на Империята и по този начин да разкрия на тази земя, близка до сърцето Ми, че нейният мирен просперитет е моята най-голяма грижа".''

В края на 1892 година наследникът станал председател на специална Комисия за предоставяне на помощи на населението от провинциите, засегнати от неуспеха на реколтата; този комитет събира дарения за над 13 милиона рубли, от които самият Николай Александрович дарява пет милиона златни рубли от наследството си за помощ на гладуващите. <ref name=":0">„Покаяние спасёт Россию“ - – О.А. Иванова, Т.Н. Микушина, Е.Ю. Ильина ISBN 9785903894512</ref>

Баща му успял да му вдъхне безкористна любов към Русия и чувство за отговорност за съдбата йѝ. Още от детството на Николай му станала близка идеята, че неговото основно предназначение е да следва руските основи, традиции и идеали.

Авторитарната форма на управление не възпрепятствала икономическия, социалния и културен напредък на Русия. С манифеста от 17 октомври 1905 година руският народ получил правото на неприкосновеност на личността, свобода на словото, пресата, събранията и съюзите. Със свободна воля бил избран парламент  -– Държавна Дума. Русия станала правна държава - – съдебната система била практически отделена от изпълнителната власт.

"При Николай II Русия се превърнала в аграрно-промишлена държава, градовете нараствали, строили се железопътни линии, нови предприятия. Императорът подкрепял решения, насочени към икономическа и социална модернизация, аграрната реформа на Столипин. Времето на управление на Николай II е най-динамичният период в нарастване  числеността на руския народ през цялата му история. <…>

Националният доход на Русия, при най-занижени изчисления, нараснал от 8 милиарда рубли през 1894 година до 22- – 24 милиарда през 1914 година, т.е. почти три пъти. Средният доход на глава от населението се удвоил. <…>

В „Царствование императора Николая II“ Сергей Сергеевич Олденбург доказва, че революцията през 1917 г. е прекъснала успешно нарастващото икономическо развитие на Русия: „за двадесетте години управление на император Николай II, Русия достигнала безпрецедентно ниво на материалното благополучие.“ <ref name=":1">"Царствование„Царствование императора Николая II" -II“ – Ольденбург Сергей Сергеевич</ref>

Други значителни и твърди реформи, предприети от императора били тези, насочени към изкореняване на пиянството. Били създени така наречените попечителства на народна трезвеност. Целта на тези общества била "борба„борба с пиянството, както и разпространение на християнската нравственост и благочестие сред военните редици"редици“. Техните задачи били „защита на населението от злоупотреба с твърд алкохол, грижи за лечение на страдащите от алкохолизъм, особено в приютите, нравствено въздействие на населението по пътя на ограмотяване за вредата от неумерената консумация на вино и приучаване към по-ползотворно използване на свободното време в специално създадени за това читални, народно четене, беседи".

На Николай II принадлежи идеята за всеобщо и пълно разоръжаване. По негова инициатива бил направен първи опит в историята на човечеството да се ограничи "надпреварата„надпреварата във въоръжаването"въоръжаването“ чрез широк международен договор. Резултатът бил Хагските мирни конвенции през 1899 и 1907 години и създаването на [[Международен съд на ООН|Международния съд]], който действа и днес.

През лятото на 1898 година, по нареждане на царя, било подготвено Обръщение към всички страни по света. В него се казвало: "Тъй като въоръженията на всяка държава растат, те все по-малко и по-малко отговарят на поставената от правителствата цел. Нарушенията на икономическия строй, причинени предимно от излишъка на въоръжаването и постоянната опасност, която се състои в огромното натрупване на военни средства, превърна въоръжения свят в днешно време в огромна тежест, която народите търпят с голяма трудност... Поставянето на ограничения върху непрекъснатите въоръжения и върху търсенето на средства за това, с цел предотвратяване на нещастията, заплашващи целия свят – това е висш дълг на всички държави.“

Последната институция станала прототип на Обществото на народите и на Организацията на обединените нации: решенията и устава на конференциите от Хага били включени като основа в техните законови документи. <ref name=":2">„Император Николай II. Крестный путь“ Е.Ю. Ильина, О.А. Иванова, Т.Н. Микушина - – ISBN 9785990789494</ref>

Престолонаследникът Николай и принцеса Алиса Хесен-Дармщат се влюбили един в друг от първата си среща през 1884 година. Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. През следващите няколко години престолонаследникът Николай има връзка с известната по това време балерина от полски произход Матилда [[Матилда Кшесинская|Кшесинская]]. Тяхната любовна история се развива в периода 1892-1893г – 1893 г, и е описана в дневниците и писмата на балерината.<ref>http://www.dailymail.co.uk/news/article-4337858/Teen-ballerina-s-diary-reveals-affair-Nicholas-II.html</ref> Въпреки това флиртът им приключва и скоро след смъртта на цар [[Александър III (Русия)|Александър]] III през [[1894]] г., Николай II се жени за [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Алиса фон Хесен-Дармщат]], която приема името Александра Фьодоровна.

''„Слънце мое драгоценно, събудих се с твоето мило име на уста и така дълбоко и горещо се помолих за твоето благополучие, здраве и щастие. Малка моя, единствена моя, не е възможно да опиша с думи колко те обичам - – аз съм изпълнен с моята любов и само тя озарява тези мрачни дни. Бог да те благослови, моя Алекс. Ники“''

''„Най-горещо ти благодаря за цялата ти любов. Само ако знаеше как ме поддържа това. Наистина, не знам как бих издържал всичко това, ако Бог не ми беше дал в твое лице жена и приятел. Говоря сериозно. Понякога ми е трудно да изкажа тази истина, поради глупава срамежливост  ми е по-лесно да изложа всичко на хартия.“''

''Из писмо на Николай II'' <ref>[http://www.yesheis.ru/imperatritsa-aleksandra-fedorovna-zapisi-iz-ee-dnevnikov-o-lyubvi-seme-vernosti-i-vere/ Императрица Александра Федоровна — – записи из ее дневников о любви, семье, верности и вере]</ref><ref>[https://nasledie77.wordpress.com/2014/04/25/%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d1%8b%d0%b9дивный-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82свет/][https://nasledie77.wordpress.com/2014/04/25/%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d1%8b%d0%b9дивный-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82свет/#more-4070 «Дивный Свет»]</ref><ref>[http://www.pravmir.ru/ya-vse-eshhe-i-napolovinu-nedostojna-tebya-pisma-nevesty-zhenixu-aliks-gessenskaya-cesarevichu-nikolayu/ “Я все еще и наполовину недостойна тебя”. Письма невесты жениху – Аликс Гессенская цесаревичу Николаю]</ref>

Животът на царя и царицата бил проникнат не само от взаимна любов, тяхната обич към Русия била толкова силна, както и любовта им един към друг. "Не„Не за себе си живеем, а за другите, за Родината"Родината“ – това са  редове от писмо на Александра Фьодоровна. <ref>Боханов А.Н. Романовы. Сердечные тайны. – М.: Аст-Пресс, 2004.</ref>{{br}}

== Съвременници за личността на императора ==

{{цитат|Вярата в Бога и в своя дълг на царско служение е стояла в основата на всички възгледи на император Николай II. Той вярвал, че отговорността за съдбата на Русия лежи върху него, че той отговоря за нея пред престола на Всемогъщия. Другите могат да го съветват, другите могат да му пречат, но отговорността пред Бога за Русия е върху него. От това е произтичало и отношението към ограничаване на властта - – което той е смятал за прехвърляне на отговорността върху други, непризвани, и върху отделни министри, претендиращи, по негово мнение, за твърде голямо влияние в държавата. „Те развалят, а отговарям аз.“}}

'''Сергей Сергеевич Олденбург - – историк, публицист, журналист'''

{{цитат|Каквото и да се случваше в душата на владетеля, той никога не се променяше в отношенията си с обкръжаващите го хора. Имах възможността да го видя непосредствено в момент на ужасяващо безпокойство за живота на единствения му син, на когото се съсредоточаваше цялата му нежност, и освен известна мълчаливост и още по-голяма сдържаност, в него нищо не показваше за изживяваните страдания.}}

'''[[Сергей Сазонов|Сергей Дмитриевич Сазонов]] –'''

В мемоарите си '''бившият президент на Френската Република Емил Лубе''' пише за Николай II:

{{цитат|За Руския император говорят, че е достъпен за различни влияния. Това е дълбоко погрешно. Руският император сам реализира идеите си. Той ги защитава с постоянство и голяма сила. Той има зряло обмислени и внимателно изработени планове, за изпълнението на които работи непрестанно.}} <ref>http://за-царя.рф/</ref>

Ето, него сега ще го сразят. Намесва се тъмна, облечена в безумие ръка. Царят слиза от сцената. Обричат него и всички, които той обича на страдания и смърт. Усилията му биват омаловажени, действията му биват осъдени; неговата памет - – осквернена... Спрете се и кажете кой друг бе пригоден? Не липсваха хора талантливи и смели, мъже амбициозни и свирепи, дръзки и властолюбиви. Но никой не съумя да отговори на няколкото прости въпроса, от които зависеше живота и славата на Русия. Държейки вече победата в ръцете си, тя рухна на земята жива погребана, погълната от червеите като стария Ирод.}}

== Източници ==

<references /><ref>Платонов О.А. Царь Николай II. / В кн.: Герои и антигерои Отечества. Сост. В.М. За-бродин. – М.: "Информэкспресс"„Информэкспресс“ – "Российская„Российская газета"газета“ – "Практика"„Практика“, 1992

Библиотека Гумер-история / Кузнецов В. Русская Голгофа. /  <nowiki>http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/kuzn1/04.php</nowiki>