Дуайт Айзенхауер: Разлика между версии

| име = Дуайт Айзенхауер

| портрет = Dwight D. Eisenhower, official Presidential portrait.jpg

| жена = [[Мейми Айзенхауер]]

'''Дуайт Дейвид „Айк“ Айзенхауер''' ({{lang-en|Dwight David "Ike"„Ike“ Eisenhower}}) е [[американци|американски]] [[политик]] и [[военнослужещ]], 34-ти [[президент на САЩ]] ([[1953]] – [[1961|61]]) и главнокомандващ съюзническите войски по време на [[Втората световна война]] с ранг на [[армейски генерал]].<ref>https://www.biography.com/people/dwight-d-eisenhower-9285482</ref>

Айзенхауер е роден на [[14 октомври]] [[1890]] г. в [[Денисън]], [[Тексас]]. Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър. Наречен е Дейвид Дуайт, но бързо започва да използва само средното си име. Семейството му е с германски произход, идва от [[Форбах]], [[Елзас]]; живее в Америка от [[18 век]]. Има шестима братя, но само той е роден в Тексас. През [[1892]] г. семейството се завръща в [[Абълин (Канзас)|Абълин]], [[Канзас]]. Там Айк завършва гимназията ([[1909]]) и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от [[1909]] до [[1911]].

Айзенхауер се жени в [[Денвър]] за [[Мейми Айзенхауер|Мейми Дженева Дауд]] ([[1896]] – [[1979]]) на [[1 юли]] [[1916]] в събота. Имат две деца – Дауд Дуайт Айзенхауер (1917 – 1921), чиято трагична смърт още в детинство оставя следа в семейството за винаги, и Джон Шелдън Дейвид Дауд Айзенхауер (р. 1922). Джон Айзенхауер служи в [[армия на САЩ|армията на САЩ]], после започва да пише и става посланик на САЩ в [[Белгия]]. Синът на Джон, Дейвид Айзенхауер, на когото е наречена резиденцията [[Кемп Дейвид]], се жени за Джули, дъщерята на [[Ричард Никсън]], през [[1968]].

=== Военновременен командир ===

През [[юни]] [[1942]] г. е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA) и е базиран в [[Лондон]]. През ноември е назначен също така за Главен командващ на Обединените експедиционни сили в Северно–Африканския театър на операциите (AFHQ). През [[февруари]] [[1943]] г. пълномощията му са разширени и вече обхващат Средиземноморския басейн и включват зоната на 8 Британска армия, командвана от генерал [[Бърнард Монтгомъри]]. 8 армия е напреднала и е готова да стартира Тунизийската Кампания. Айзенхауер печели четвъртата си звезда и му се възлага командването на NATOUSA. След капитулацията на силите на Оста в Северна Африка, Айзенхауер остава начело на вече преименувания на Средиземноморски театър на операциите (МТО) като запазва ранга си и продължава командването на NATOUSA, вече под името MTOUSA. В тази си позиция той подготвя и наблюдава инвазията в [[Сицилия]] и навлизането в Италианския полуостров.

През декември [[1943]] г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в [[Европа]]. През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF) като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г. В тези си позиции той е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в [[Нормандия]] през юни [[1944]] г., носещ кодовото название [[Операция Овърлорд]], с освобождаването на Западна Европа и навлизането в Германия. Месец след деня на десанта – [[6 юни]] 1944 г, се осъществява навлизането в южна Франция и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF. От този момент до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили, а чрез командването си на ETOUSA има контрол и върху силите на САЩ в Западна Европа.

Като признание на неговата висша позиция на [[20 декември]] 1944 г. е повишен в чин армейски генерал, еквивалент на позицията [[маршал]] в голяма част от европейските армии. В тази и в предходните си длъжности, Айзенхауер показва огромния си талант на водач и дипломат. Въпреки,че че никога не е виждан да действа сам той печели уважението на полевите командири като [[Омар Брадли]] и [[Джордж Патън]]. Той комуникира умело с такива трудни съюзници като [[Уинстън Чърчил]], фелдмаршал [[Бърнард Монтгомъри]] и генерал [[Шарл Дьо Гол]]. Той има противоположни разбирания с тези на Чърчил и Монтгомери относно стратегията, но това рядко смущава отношенията по между им. Той води преговори с Маршал [[Жуков]], а президентът [[Франклин Делано Рузвелт]] има такава вяра в него, че му дава възможност да договаря директно със [[Сталин]].

На Айзенхауер му е предложен Медал на Честа (Medal of Honor) за лидерските му качества, но той отказва, като казва, че той се полага само на смелите и доблестните.

След последвалата безусловна капитулация на Германия на [[8 май]] [[1945]] г. Айзенхауер е назначен за военен губернатор на окупационната зона на САЩ, базиран във [[Франкфурт на Майн]]. Германия е разделена на четири окупационни зони – по една за САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Той взема противоречивото решение германските пленници да формират Обезоръжени противникови сили (DEF), които да се използват за безплатна работна ръка. Неуточнен брой от пленниците умират, поради недохранване и липса на лекарски грижи.

Айзенхауер е назначен за Председател на щабовете на армията на САЩ прз ноември [[1945]] г., а през декември е посочен за главнокомандващ на силите на Организацията на Северноатлантическия договор ([[НАТО]]). Оттегля се от активна служба на [[31 май]] [[1952]] г.

== Президентството на Айзенхауер ==

След многото си военни успехи генерал Айзенхауер се връща в страната като герой. Не минава и много време, когато много негови поддръжници почват да го увещават да се захване с политическа кариера.

Смятало се е, че Айзенхауер по принцип е политически умерен и първоначално не може да се определи към коя партия ще избере да се присъедини. В крайна сметка това се оказва [[Републиканската партия]] и през 1952 година е номиниран от нея като политическа звезда за изборите през същата година. Айзенхауер лесно побеждава губернатора на Илинойс [[Адлай Стивънсън]] и става първият генерал, участвал във война след [[Юлисис С. Грант]], който е избран за президент. Макар и много от президентите да се служили в армията, Айзенхауер остава единственият генерал – президент през 20. век.

=== Външна политика ===

По време на своята кампания Айзенхауер обещава да прекрати изпадналата в задънена улица [[Корейска война]] и в действителност през юли 1953 г. е подписано прекратяване на огъня. Подписани са и отбранителни договори с [[Южна Корея]] и [[Република Китай]] и е формиран антикомунистически алианс с азиатските и тихоокеанските страни (СЕАТО), който има за цел да спре разпространението на комунизма в Азия.

Айзенхауер възприема доктрината на възпиране, първоначално разработена от [[Джордж Кенън]] като предприема действия за по–настойчива борба със [[СССР]], като използва методи, описани в меморандум на Държавния департамент NSC– 68. Тайната му политика е изложена в NSC162/2. Президентът, заедно с държавния секретар [[Джон Фостър Дълес]], разработват тактиката на тайни мисии, като се възползват от току що създаденото [[ЦРУ]] и се намества в политиката на правителства, които поддържат комунистическата идеология. Първата тайна мисия е насочена срещу премиера на [[Иран]] [[Мосадек]], подозиран в близки връзки с комунистическа Русия. През [[1953]] г. Айзенхауер го отстранява от власти го замества с [[Мохамед Реза Пахлави]].

Тайните операции продължават през целия мандат на Айзенхауер. В току-що станалата независима, но обхваната от хаос, [[Република Конго]], [[Съветския съюз|Съветският съюз]] и [[КГБ]] се намесват в полза на избрания министър-председател [[Патрис Лумумба]]. Антикомунизмът се превръща в значителна част от политиката на [[САЩ]] и [[ЦРУ]] предоставя оръжия на и тайно подкрепя прозападния президент [[Жозеф Касавубу]] и неговия подчинен [[Мобуту Сесе Секо|Жозеф Мобуту]]. Междуособните борби приключват през 1960 г., когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лумумба и превръщат страната (по-късно позната като [[Заир]]) в [[автокрация]], която остава нестабилна дълго време след приключването на мандата на Айзенхауер. Мобуту убива Лумумба малко след отстраняването му от власт и мнозина считат, че [[ЦРУ]] ([[Сидни Готлиб]]) са подпомогнали Мобуту в планирането и изпълнението на убийството.

По време на втория си мандат той обръща голямо внимание на събитията в [[Близкия изток]] като изпраща войски в [[Ливан]] през [[1958]] г.

По време на управлението на Айзенхауер, [[САЩ]] се установяват като световна ядрена сила. Когато Съветска Русия също развива своите атомни оръжия, страхът от взаимно унищожение в Трета световна война, ескалира. На [[30 Октомври]] [[1953]] г. Айзенхауер одобрява секретен документ NSC 162/2, който посочва ядрените оръжия за първостепенни за отбраната на страната. Ядрените оръжия са разглеждани като най-приемливи от икономическа гледна точка за въздържане на СССР от военни действия насочени срещу страните от „свободния свят“. Американците са силно раздразнени от успеха на Съветите при изстрелването на първия изкуствен спътник и това води до създаването на множество стратегически инициативи, включително и на [[НАСА]] през [[1958]] г. Айзенхауер се надява, че след смъртта на диктатора [[Сталин]] през 1953 година ще може да се постигнат договорки с неговите приемници за спиране на надпреварата във въоръжаването. Направени са няколко опита са организиране на конференции. Последният опит пропада през [[1960]] г., когато [[Никита Хрушчов]] се оттегля след свалянето над Съветския съюз на американския шпионски самолет [[Ю Ту]].

=== Национална политика ===

Айзенхауер вярва, че икономиката, опираща се на частното предприемачество трябва да се саморегулира и това е една от причините поради която той отделя малко внимание на националните проблеми. Въпреки че победата на изборите от [[1952]] г. е убедителна и дава контрола в двете камери на републиканците, той смята, че данъците не трябва да се намаляват докато не се балансира бюджета. „Не можем да си позволим да намалим данъците и приходите“, казва той, „докато не видим, че е възможно приходите и разходите да се балансират“. Демократите си връщат контрола в Сената и Камарата на частичните избори от [[1954]] г. и по този начин се твърди, че се ограничава свободата на Айзенхауер за действия на национална почва. Той изгражда добри отношения с лидерите в Сената и Камарата.

Айзенхауер назначава кабинет съставен от множество бизнесмени и има дава широки правомощия за действие. Това го облекчава от задълженията му за националната политика и му дава възможност да се съсредоточи в международната политика. Във връзка със зараждащото се движение за гражданските права, той многократно е обвиняван, че отказва да вземе ръководни решения, освен ако не е принуден. През 1957 г, праща федерални войски в [[Литъл Рок]], [[Арканзас]] по молба на губернатора в опит да се спре действието на решението на [[Върховния съд на САЩ]], с което се нарежда десегрегация на обществените училища.

Айзенхауер е критикуван, че не се противопоставя публично на сенатор [[Джоузеф Маккарти]] и неговата антикомунистическа кампания. В частни разговори той изразява презрението си към действията на сенатора, насочени срещу неговия приятел и участник във войната генерал [[Джордж Маршал]], държавен секретар по времето на Труман. Това е малко успокоение за хората, чиято репутация е срината от обвиненията на Макарти. По-късно става ясно, че Айзенхауер е работил за отстраняването на Макарти.

В прощалната си реч на президент на [[17 януари]] [[1961]] г. Айзенхауер казва:

== Оттегляне, смърт и завет ==

На [[17 януари]] [[1961]] г. Айзенхауер произнася последното си телевизионно обръщение от [[Овалния кабинет]]. В тази [[Прощално обръщение на Дуайт Айзенхауер|своя прощална реч]] той повдига въпроса за [[Студената война]] и ролята на армията в нея. Айзенхауер описва противопоставянето по следния начин:

Три дни по-късно, когато участва във встъпването на длъжност на [[Джон Кенеди]] – най-младият президент избиран до момента, той е най-възрастният президент – 70 години и 98 дни, рекорд подобрен по-късно от [[Роналд Рейгън]]. Айзенхауер е първият президент, засегнат от 22-та поправка на Конституцията, която ограничава президентските мандати и е първият републиканец президент след [[Уилям Маккинли]], който е избран за два пълни мандата.

Веднъж напуснал Белият дом репутацията на Айзенхауер сериозно пострадва, защото за него се изгражда образа на президент, който „не прави нищо“. Причина за това е може би и яркия контраст между него и младия, напорист Кенеди, но също и поради нежеланието си да поддържа движението за гражданските права и да се противопостави на [[маккартизъм|маккартизма]]. Тези обвинения се развиват през периода на либерализъм, обхванал американското общество през 60-те и 70-те години на миналия век. Впоследствие репутацията му се възстановява след като става ясно колко е било трудно да се поддържа мира в обстановката, когато той е управлявал.

По повод назначаването от него на губернатора на Калифорния Ърл Уорън във Върховния съд той казва, че „'' това най-голямата проклета грешка, която някога съм правил''”“. Някой историци твърдят, че това назначение е обмислено внимателно и идва като отплащане на това, че делегатите от Калифорния подкрепят избора на Айк за президент.

== Цитати ==

*„''От този ден нататък милиони от нашите ученици, ще прокламират всеки ден, във всеки град, във всяко село, във всяко отдалечено училище отдадеността на нашата нация и нашето население на Всемогъщия''”“. – Айзенхауер, когато подписва законът, който включва фразата „Нация закриляна от Господа“ в „Клетвата за вярност“.

* „''Бих искал да вярвам, че хората имат далечната цел да прокламират мир, за разлика от правителствата. Мисля, че хората искат мир толкова силно, че е по-добре правителствата да се отстранят от пътя им и да позволят да го имат''”“

* „''В правителствените комисии трябва да се пазим от обвиненият в непозволено влияние, независимо дали е търсено или не, от страна на военно-промишления комплекс. Потенциалът от гибелно разрастване на непозволеното използване на сила съществува и ще упорства. ''”“

{{Личности на годината на Тайм||27- – 50}}