Розино (област Пловдив): Разлика между версии

[[File:Rozino town hallSchool.JPG|230п|thumb|ПощаОУ и„[[Христо Г. кметствоДанов]]“]]

Селото е основано през [[XVIІ век]] от заселници от Бяла черква (сега гр. [[Сопот]]), родственици на поп Еньо, герой от романа на Ив.[[Иван Вазов]] „Под„[[Под игото“игото]]“. След потушаване на априлското[[Априлско въстание|Априлското въстание]] се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича '''Рахманларе''' по името на изцяло [[татари|татарското]] село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е '''Божидар''' до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], [[Рибарица]], [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. [[Петърч]]. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.

Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии;, лингури;, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна [[Албания]], [[каракачани]], [[власи]]. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. Розино е най-голямото село в обл. Пловдив, а също така се нарежда сред 10-те най-големи села в България.

[[File:Rozino Schooltown hall.JPG|thumb230п|left|ОУthumb|Поща „[[Христо Г.и Данов]]“кметство]]

[[File:Rozino Mosque.jpg|230п|thumb|Джамията на Розино]]

Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[БулскияБулският камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките [[Стряма]], Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най -богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма. Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.

Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата[[роза]]та. Хората отбелязват празника с танци и тържества.