Кюстенджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→История: жп история |
||
Ред 175:
[[Файл:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|мини|250п|Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век]]
През 1860 година е изградена [[железопътна линия]], свързваща Кюстенджа с град [[Черна вода (град)|Черна вода]] на река [[Дунав]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> Още с учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година градът е част от нея. След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла [[Северна Добруджа]], става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на [[Крал Карол I (мост)|моста]] при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до [[Истанбул]].
През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с [[румънци]] от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от [[българи]], [[турци]] и [[татари]]<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>. Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част{{цитат|Новата част на града е модерна – широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип.<ref>Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173</ref>|}}.
| |||