Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{християнство}}
'''Православната църква''', наричана още '''Източноправославна църква''', е втората най-голяма [[християнство|християнска]] общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.<ref>http://www.adherents.com/adh_rb.html</ref> Според Символа на вярата - – кратко верово изповедание, тя е [[Четирите белега на Църквата|Свята, Вселенска, Съборна и Апостолска]] църква, основана от [[Иисус Христос]] и Неговите [[апостол]]и. Православната църква се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско и литургично отношение. Всички те признават първите седем [[Вселенски събор]]а и споделят [[пълно общение]], както и специфични доктрини и традиции.
 
Исторически Православната църква произлиза от четири от първите пет патриаршии на първоначално единната християнска църква – Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, [[Константинополска патриаршия|Константинополската]] и Римската. През [[1054]] г. се стига до разделение на Църквата ([[Велика схизма]]) между [[папа]]та в Рим и [[патриарх]]а на Константинопол. Поводите за разделението в този момент са два:
 
== Българската православна църква и признаването на Българската патриаршия ==
На преговорите между свети цар [[Петър I (България)|Петър I]] и император [[Роман Лакапин]] през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.
 
На преговорите между свети цар [[Петър I (България)|Петър I]] и император [[Роман Лакапин]] през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.
 
Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршеският престол е преместен в Дръстър ([[Силистра]]). Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I; този въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е неразрешен проблем в [[медиевистика]]та.
 
=== Понижаване на ранга на Българската патриаршия в архиепископия ===
 
Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевския княз Светослав, а след това от император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България – Охрид.[1] След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]] носи титлата „архиепископ на България“, а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.