Каспийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
}}
'''Каспийско море''' ({{lang-ru|Каспи́йское мо́ре}}, на [[казахски език|казахски]]: ''Каспий теңізі'', {{Lang-tk|Hazar deňzi}}, {{lang-fa|دریای خزر}} – ''Daryâ-ye Xazar'', {{Lang-az|Xəzər dənizi}}) е най-големият безотточен басейн на [[Земя]]та. Солеността на водата се колебае от 11 – 13 ‰, в северозападната част до 0,05 ‰. Разположено е на надморска височина −28 m (по-ниско от нивото на [[Световен океан|Световния океан]]), нивото му през вековете е различно. Общата му площ възлиза на 371 000 km<sup>2</sup> (442 000 km<sup>2</sup>, [[1930]], 368 000 km<sup>2</sup>, [[1980]]).
Каспийско море е разположено между континентите [[Европа]] и [[Азия]] и граничи с 5 държави: [[Русия]], [[Казахстан]], [[Туркменистан]], [[Иран]], [[Азербайджан]]. В езерото се вливат следните реки: [[Волга]], [[Урал (река)|Урал]], [[Терек]], [[Кура (река)|Кура]] и др. Главни пристанища са [[Астрахан]], [[Махачкала]], [[Баку]], Ленкоран, Актау.
Ред 41:
== Емитология ==
Думата Каспийско произлиза от името на
В класическата древност гърците и персите го наричат Гиркански океан. В Антична Персия, както и в съвременния Иран, морето е известно като درياى خزر, Daryā-e Khazar; понякога се наричо и Мазандаранско море (персийски: دریای مازندران) в Иран. Древните арабски източници го наричат Baḥr Gīlān (بحر گیلان), което се превежда като „Гилянско море“.
Ред 57:
Благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на [[Световния океан]]. [[Лагуна]]та [[Кара Богаз Гол]] е най-соленият участък в Каспийско море.
Водното ниво на Каспийско море е по-ниско от това на Световния океан – около 28 метра, като през вековете то непрекъснато се променя.
Специфично за Каспийско море е, че в миналото то е било доста по-голямо, като тенденцията е непрекъснато намаляване на площта му. Около 1930 година Каспийско море се разпростира на около 442 000 кв. километра, а към 1980 година площта му е намаляла до 368 000 кв. километра.
== География ==
Line 117 ⟶ 121:
=== Реки ===
[[Файл:VolgaDelta AMO 2005jun11.jpg|left|thumb|300px|Делтата на Волга. Снимка от космоса.]]
В Каспийско море се вливат 130 реки, като от тях девет имат устие във формата на делта. Най-големите реки, вливащи се в Каспийско море са [[Волга]], [[Терек]], [[Сулак]], [[Самур (река)|Самур]] (Русия), [[Урал (река)|Урал]], [[Емба]] (Казахстан), [[Кура (река)|Кура]] (Азербайджан), [[Атрек]] (Туркменистан) и други. Най-голямата река е Волга – нейният средногодишен отток е 215 – 224 km². Волга, Урал, Терек, Сулак и Емба формират до 88 – 90 % от годишния отток в Каспийско море. Река Волга е най-дългата в Европа. Тя преминава през 20% от площта на континента и е източник на над 80% от сладководния приток на Каспийско море. Долните течения на реката не се регулират и в тях се изливат много химични и биологични отпадъци. Въпреки, че съществуващите данни са оскъдни и са със съмнително качество, има достатъчно доказателства, които показват, че Волга е един от основните източници на трансграничните замърсители на Каспийско море. Степента на извличане на изкопаемите горива и транспортната дейност, свързана с тях, също представляват рискове за качеството на водата, за флората и фауната в нея.
== Физиография ==
Line 190 ⟶ 194:
== Международен статут ==
[[File:Caspianseamap.png|thumb|300px|Водосборен басейн на Каспийско море]]
Международният статут на Каспийско море все още не е решен окончателно. Още през 1992 г. е създадена Общността за сътрудничество на каспийските държави, в която влизат всички крайбрежни държави. Основните цели на тази общност са договореното използване на морето и опазването му. Дали то е езеро или всъщност море има огромно значение според международните спогодби.
Ако Каспийско море е всъщност море, то тогава страните, които граничат с него трябва да издават огромен брой разрешителни за плаване на чуждестранни кораби. Ако ли пък Каспийско море е на практика езеро, то тогава Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан не са длъжни да дават разрешение за достъп на чуждестранни плавателни съдове или компании, които се занимават с добив на енергийни ресурси.
Преди създаването на Каспийската общност съществуват само два договора от 1921 и 1940 г. между Иран и [[Съветския съюз]], чрез които се регулират корабоплаването и риболова. В договорите Каспийско море е определено като вътрешни води, над които двете държави имат съвместното право на използване. След разпадането на Съветския съюз и появата на Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и формирането на Руската федерация всички договорки за Каспийско море губят валидността си. Трите новосъздадени държави гледат на споразуменията между Русия и Иран като съществена пречка и изискват международния статут на морето да бъде преразгледан и те да получат пълноправен контрол над него и равен достъп до ресурсите му, в частност [[Нефт|нефтените залежи]].
Статутът езеро на Каспийско море изисква подялбата на територията му на пет части, които се изчисляват в зависимост на крайбрежната ивица на всичките пет държави. Именно това до голяма степен би ощетило някои от по-големите страни, което поражда и несекващите спорове между тях.
Русия и Иран подкрепят идеята всички ресурси в Каспийско море да бъдат разпределени по равно. Ако обаче влезе в сила одобреното през 1994 г. Международно морско право, то тогава всяка държава ще има право да експлоатира само прилежащите към територията ѝ води и няма да бъде задължена да споделя всякакви потенциални печалби. Азербайджан, Казахстан и Туркменистан имат подкрепата на повечето Западни страни и на петролните компании, които предпочитат Иран и Русия да останат настрани от подялбата на морските ресурси. Неразбирателствата между трите държави сформирани след 1990 г. допълнително затрудняват и без това мудните преговори за статута на Каспийско море. Няма изгледи този въпрос скоро да бъде разрешен.
| |||