Каспийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 53:
== Геоложко минало ==
[[Файл:Caspian sea history.jpg|ляво|мини|
Сходно на [[Черно море]], Каспийско море е остатък от древното море [[Паратетис]], съществувало в периода късна [[юра]] – ранен [[плиоцен]]. Преди около 5,5 милиона години Паратетис започва да пресъхва поради разместването на тектонни плочи, което води до драматичен спад в морското равнище.
Благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на [[Световния океан]]. [[Лагуна]]та [[Кара Богаз Гол]] е най-соленият участък в Каспийско море.
Ред 72:
[[Файл:Caspi ira.JPG|thumb|300px|Скалист бряг на Каспийско море. ]]
Бреговата линия на Каспийско море е с дължина около 6 500 km и в по-голямата си част е слабо разчленена. Бреговете са ниски и лесно достъпни. Северното крайбрежие е прорязано от делтите на Волга и Урал, под чието влияние са се образували множество островчета и малки заливи влизащи дълбоко в сушата. Бреговете тук са особено ниски, често заблатени и покрити с гъсти храсти. Източното крайбрежие е доминирано от варовиков бряг, който постепенно преминава в полупустиня. Западното крайбрежие на Каспийско море е най-силно разчленено, като тук се намира [[Апшеронски полуостров|Апшеронския полуостров]], на който е разположена азербайджанската столица Баку и който се явява най-големият в района на Каспийско море. Част от туркменистанското крайбрежие е лагуната [[Кара Богаз Гол]], която с площ от 18 000 km² е една от най-големите в света.
'''По-значими полустрови''':
Line 216 ⟶ 217:
[[Файл:Oil Rocks near Baku.jpg|thumb|left|300px|Сондажните кули на [[Нефтяние Камни]], където за първи път започва добивът на нефт от Каспийско море.]]
[[Файл:Flag of Russian Postal vessels 1853 (Caspian Sea).png|ляво|мини|150п|Знаме на руските пощенски плавателни средства в Каспийско море (1853 г.)]]
Каспийско море е едно от най-големите находища за добив на нефт и газ, които имат органичен произход. Още от времето на Александър Македонски районът е известен като източник за направата на знаменития гръцки огън. В Каспийско море се разработват много находища на [[нефт]] и [[природен газ]]. Доказаните ресурси на нефт в Каспийском море са около 10 милиарда тона, а общите ресурси на нефт и газокондензати се оценят на 18 – 20 милиарда тона. Нефтотобивът в Каспийско море започва през 1820 г., когато на Апшеронския шелф, близо до [[Баку]], е пробит първия [[петролен кладенец]]. През втората половина на 19 век на Апшеронския полуостров започва производството на петрол в търговски количества, а след това – и на други територии. През [[1949]] г. край [[Нефтяние Камни]] за първи път започва да се добива нефт от дъното на Каспийско море. На 24 август същата година бригадата на Михаил Каверочкин започва сондаж на кладенец, който на 7 ноември същата година дава дългоочаквания нефт. <ref>[http://caspianmonitoring.ru/?id=7&abv=13 Росгидромет]</ref>.
Голям интерес за посетителите на Каспийските държави представляват нефтените добивни станции ,които се издигат над морето върху платформи. Повече от 30-40 метрови стоманени пирамиди и кули, свързани помежду си с платформи, са издигнати над морската повърхност в град Баку, а под тях се крие нефтеното находище, от което се добива суровината със световно значение.
Освен добива на нефт и газ, по бреговете и [[шелф]]а на Каспийско море се добиват [[сол]], [[варовик]] и камъни, [[пясък]] и [[глина]].
| |||