Станислав Петров (монах): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
Нейният префект кардинал Симеони внимателно следи развитието на конфликта и още на 12 март 1892 г. изисква от епископ Иполит Агосто подробни обяснения и документирани опровержения на „опозоряващите слухове” за някои от католическите свещеници в епархията. От Рим разпореждат за възбуждане на наказателен духовен процес според каноните на Католическата църква срещу Станислав Петров и след запознаване с обвиненията потвърждават наложеното му наказание - суспендиране на свещеническите права и лишаване от право на църковни тайнства в продължение на 6 месеца. <ref name=":1" />
По случайно стечение на обстоятелствата на 11 ноември 1893 г., точно в разгара на вълненията в Белене, умира епископ Иполит Агосто, който по това време пребивава в селото. Смъртта на епископа бележи кулминацията на размириците в Белене, след която градусът на напрежението постепенно започва да спада. Без достатъчно широка опора сред жителите на селото Станислав Петров е принуден да признае провинението си и да търси прошка от епархийската власт. На 29 август 1894 г. той подписва „покаяние”, с което признава вината си. След прочитането на тази клетвена декларация по всички храмове в епархията Станислав Петров е реабилитиран и по-късно получава назначение за енорийски свещеник. През 1895 г. Станислав Петров е назначен за свещеник първо в енорията „[[Христос Спасител (Видин)|Христос Спасител-Възнесение Господне]]“ във Видин, а после в „[[Дева Мария на Броеницата (Велико Търново)|Блажена Дева Мария на Броеницата]]“ в Търново. <ref name=":1" />
През 1902 г. той е преместен в енорията „[[Свети Архангел Михаил (Трънчовица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Трънчовица]], където работи като енорийски свещеник до 1919 г. След това е назначен за енорийски свещеник в [[Дева Мария на Броеницата (Велико Търново)|енорията във Велико Търново]].
През 1930 г. получава [[Инсулт|апоплектичен удар]] и остатъка от живота си прекарва прикован на легло в родното си село Ореш, където умира на 15 март 1937 г.
== Източници ==
<references/>
| |||