Костадин Молеров: Разлика между версии

=== Революционна и просветна дейност ===

Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село [[Банско]], което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста [[Димитър Молеров (фолклорист)|Димитър Молеров]] и син на [[Георги Молеров]] и внук на [[Симеон Молеров (живописец)|Симеон Димитров Молеров]], живописци от големия род [[Молерови]]. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 113">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=113 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.</ref>

Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в [[Лъджене]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с [[Димитър Тодев]] и [[Антон Шипков]]. След въстанието бяга в България. Под псевдонима '''К. Суодолски''' Костадин Молеров развива литературна дейност.<ref>Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.</ref> В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „[[Хайдушка поляна]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.]</ref>