Шестдневна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
по ен |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
|име=Шестдневна война
[[File:6dayswar1.jpg|300px|thumb|Израелски войници оглеждат свален арабски самолет]]▼
|конфликт=[[Арабско-израелски конфликт]]
'''Арабско-израелската война от [[1967]]''', известна още като '''Шестдневната война''' и '''Юнската война''', се води между [[Израел]] и арабските ѝ съседки [[Египет]], [[Йордания]] и [[Сирия]].▼
|картинка=6dayswar1.jpg
|период=5 – 10 юни 1967 г.
|място=[[Близък изток]]
|причина=
|повод=
|територия=
|резултат=Решителна победа за Израел
|страна1={{Египет}}<br/>{{Сирия}}<br/>{{Йордания}}<br/>{{Ирак}}<br/>{{Ливан}}<br/>''Подкрепяни от:''<br/>{{Алжир}}<br/>{{Либия}}<br/>{{Мароко}}<br/>{{Тунис}}<br/>{{Кувейт}}<br/>{{Пакистан}}<br/>[[Файл:Flag of Palestine.svg|23px|безрамка]] [[Организация за освобождение на Палестина|ООП]]<br/>[[Файл:Flag of Sudan (1956-1970).svg|23px|безрамка]] [[Судан]]
|страна2={{Израел}}
|командир1=
|командир2=
|сила1=547 000 души<br/>2 500 танка
|сила2=264 000 души<br/>800 танка
|жертви1=Египет: 10 000 – 15 000 убити<br/>Сирия: 2 500 убити<br/>Йордания: 600 убити
|жертви2=776 – 983 убити
}}
▲'''Арабско-израелската война от
Шестдневната война се провежда от [[5 юни]] до [[10 юни]] [[1967]] г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.
[[Файл:Six Day War Territories.svg|мини|ляво|Територия на Израел преди и след Шестдневната война.]]
Отношенията между Израел и съседите ѝ така и не се нормализират след [[Арабско-израелска война (1948)|Арабско-израелската война]] от 1948 г. През 1956 г. [[Суецка криза|Израел нахлува в египетската част на Синай]], като една от целите е отварянето на [[Тирански проток|Тиранския проток]], който е блокиран от Египет от 1950 г. Впоследствие Израел е принудена да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранския проток ще остане отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за [[демилитаризация]].<ref name="Rikhye2013">{{cite book|author=Major General Indar Jit Rikhye|title=The Sinai Blunder: Withdrawal of the United Nations Emergency Force Leading....|url=https://books.google.com/books?id=teHWAQAAQBAJ&pg=PR8|date=28 октомври 2013|publisher=Taylor & Francis|isbn=978-1-136-27985-0|pages=8–}}</ref>
В периода до юни 1967 г. напрежението става опасно високо. Израел повтаря позицията си от 1956 г., че затварянето на Тиранския проток за израелския флот би станало ''[[casus belli]]'' и в края на май [[Гамал Абдел Насер|Насер]] обявява, че протокът ще бъде затворен за израелски водни съдове. След това Израел мобилизира войски по границата с Израел и на 5 юни Израел нанася това, което определя като изпреварващи въздушни удари по египетски летища. Аргументи и контрааргументи, свързани с тази серия от събития, са само едни от ред противоречия, свързани с конфликта.
Египтяните са изненадани и почти целите ВВС на Египет са унищожени с малко израелски загуби, което дава въздушно превъзходство на израелците. По същото време Израел започва наземна офанзива в [[ивицата Газа]] и Синай, което пак изненадва Египет. След известна първоначална съпротива, египетският лидер Насер нарежда евакуация на Синай. Израелските войски настъпват на запад, гонейки египтяните, което им нанася тежки загуби, и завладяват Синай.
Насер убеждава Сирия и Йордания да започнат атака над Израел, използвайки първоначалното объркване и твърдейки, че Египет е надделял над израелските ВВС. Израелските контраатаки водят до превземането на [[Източен Йерусалим]] и [[Западен бряг|Западния бряг]] от Йордания, докато отговорът на Израел срещу Сирия води до окупирането на [[Голанските възвишения]].
На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред [[Израелските отбранителни сили]], което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата [[война от Йом Кипур]] (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 [[палестинци]] напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.
Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал [[Моше Даян]] – тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на [[Организация на обединените нации|ООН]], разположен след [[Синайска кампания|Синайската кампания]] от [[1956]] г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива [[Акаба]] за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през [[май]] 1967 г.
Line 13 ⟶ 44:
* Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. [[Кунейтра]] и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия.
== Резултати от войната
* Поражението на Египет отслабва позициите на президента [[Гамал Абдел Насър]].
* Израел отваря отново залива Акаба.
Line 20 ⟶ 51:
Последиците от войната пряко повлияват на днешната [[геополитика|геополитическа]] ситуация на региона. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Конфликти по време на Студената война]]
| |||