Аблатив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „Обстоятелствен падеж“ преместена като „Аблативен падеж“: Главното значение на аблативът не е причина, обстоятелство и т. н. (въпрек� |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|оформление, категоризиране, езици, съдържание и пр.}}
В [[езикознание]]то '''аблативен падеж''' (още наричан ''шестият падеж'', а и на [[Български език|български]] ''обстоятелствен падеж'') е името на редица [[падеж]]и, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името "аблатив" произлиза от [[Латински език|латинското]] ''ablatus'', миналото (неправилно) причастие на ''auferre'' "отнасям".
Aблативът може да се окачестви като "централен" падеж в латинския. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж (KNG = kasus-numerus-genus).
| |||