Йохан Волфганг фон Гьоте: Разлика между версии

Гьоте, по желание на баща си, през есента 1765 г. започва да следва [[право]] в [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1765 – 1768), където преживява първото си любовно разочарование с Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря. Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно [[театър]], да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в [[Лайпциг]] (книгата „''Анете“''„Анете“, 1767) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил [[рококо]]. През 1769 г. той издава първата си стихосбирка под заглавието „''Нови„Нови песни“''.

През юли 1768 г. Гьоте се разболява (вероятно от [[туберкулоза]]). Така и не успява да завърши следването си и през август се завръща болен в родния си град. След двегодишно лечение от [[меланхолия]] и опити за [[самоубийство]] (от тях се освобождава едва чрез романа си „''Страданията„Страданията на младия Вертер“'') Гьоте продължава през април 1770 г. юридическото си следване в университет Щрасбург (днес [[Страсбург]]), където отново се влюбва трагично във Фридерике Брион и се сближава с писателите от литературното направление ''„[[Бурни устреми]]''“. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по [[медицина]] и естествени науки. Запознава се с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „''не привилегия за избраници, а плод на народния дух''“.

[[Файл:-1-_Die_Leiden_des_jungen_Werthers._Erstdruck.jpg|мини|260px|''Страданията на младия Вертер'' ([[1774]] г.)]]

Гьоте получава на 6 август 1771 г. научната степен ''лиценциат''„лиценциат“ и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която от липса на интерес напуска след четири години и отива в град [[Вецлар]] като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов с Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер, и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на Великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през [[Швейцария]] по покана на братята графове Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат и Гьоте много страда от раздялата.

Идеите на движението ''„[[Буря и натиск]]''“ оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са [[ода]]та „Прометей''“''„Прометей“ (1774), първоначалният вариант на ''"Фауст''" – ''"Прафауст''" (1773), първата немска историческа [[драма]] ''"Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка''" (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният [[роман]] ''"[[Страданията на младия Вертер]]''" (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] – [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.

През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „''Рибарят“'', „''Горски„Горски цар“'', „''Певецът“''„Певецът“, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в [[Италия]]. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува под [[псевдоним]]. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.<ref>Roberto Zapperi, ''Das Inkognito – Goethes ganz andere Existenz in Rom'', S. 8ff.</ref> След междинни престои във [[Верона]], [[Виченца]] и [[Венеция]], Гьоте пристига през ноември в [[Рим]]. Там той остава, с четиримесечен престой в [[Неапол]] и [[Сицилия]], до края на април 1788 г. След междинен престой между другото в [[Сиена]], [[Флоренция]], [[Парма]] и [[Милано]], той се завръща два месеца по-късно във Ваймар.

[[Файл:Johann Heinrich Wilhelm Tischbein - Goethe in der roemischen Campagna.jpg|мини|300px|ляво|''„Гьоте в Кампаня“'' от Вилхелм Тишбайн (1787)]]

Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните ''"Римски елегии''"<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788 – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „''[[Херман и Доротея|Херман и Доротея“Доротея]]''“ (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „''Ифигения„Ифигения в Таврида''“Таврида“ (1787), „''Егмонт''“„Егмонт“ (1788), „''Торквато„Торквато Тасо''“Тасо“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „''[[Вилхелм Майстер]] – години на учение“'' (1796) и „''[[Вилхелм Майстер]] – години на странстване''“странстване“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „''Поезия„Поезия и истина“'' (1811 – 1814) и още много други.

През годините след своето пътуване в Италия Гьоте се занимава преди всичко с природни изследвания. През 1790 г. издава своето произведение ''„Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären“'', освен това започва изследванията си към учението на цветовете.

През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е с десет години по-млад и е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар), го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство ''Die„Die Horen''Horen“. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и създават епохалното литературно-историческо направление „Ваймарски класицизъм“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарския класицизъм“.

През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете [[Коран]]а и стиховете на персийския поет [[Хафез]]. Негов секретар е [[Фридрих Вилхелм Ример]] (от 1805 г. възпитател на сина му). Във Ваймар идва [[Бетина фон Арним]] и със спомените си от разказите на неговата майка му помага да напише „''Aus„Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit“''.

През 1814 г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в [[Мариане фон Вилемер]] (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова [[муза]] и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „''Западно„Западно-източен диван''“диван“ в 12 тома.

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнадесетгодишната Улрике фон Левецов (Ulrike von Levetzow) и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – и&#768; прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „''Трилогия„Трилогия на страстта''“страстта“ (1827), в която е включена прочутата „''Мариенбадска„Мариенбадска елегия“'' (1823).

В чест на поета литературни награди ''„Гьоте“'' учредяват през 1927 г. родният му град [[Франкфурт на Майн]], през 1949 г. столицата на [[Германска демократична република|ГДР]] град [[Берлин]], а през 1949 г. и ханзейският град [[Хамбург]].