Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| снимка = Goethe (Stieler 1828).jpg
| описание = Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1828 г.
| псевдоним =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1749|8|28|1}}
| място на раждане = [[Франкфурт на Майн]], [[Германия]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1832|3|22|1749|8|28|1}}
| място на смърт = [[Ваймар]], [[Германия]]
| работил = [[писател]]
| деца =
| подпис = Signature of Johann Wolfgang von Goethe.svg
| сайт =
| бележки =
| общомедия = Johann Wolfgang von Goethe
}}
 
Освен това Йохан Волфганг се учи да свири на [[чело]], учи [[езда]], [[фехтовка]] и [[танц]]и. За Коледа през 1753 г. той получава от баба си като подарък малък куклен театър, в който той дава представления със свои приятели, научавайки наизуст текстовете на пиесите. Малкият Гьоте демонстрира литературна фантазия, като измисля приказки. В дома на Гьоте се чете много – баща му има библиотека от около 2000 тома, и още в ранна възраст той се познава с известни франкфуртски актьори.{{hrf|Tornius|1949|26}} През [[Седемгодишната война]] един френски офицер е на квартира в къщата на родителите му от 1759 до 1761 г. и Гьоте за пръв път се запознава с френската драматургична литература.
 
Гьоте, по желание на баща си, през есента 1765 г. започва да следва [[право]] в [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1765 – 1768), където преживява първото си любовно разочарование с Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря. Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно [[театър]], да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в [[Лайпциг]] (книгата „''Анете“''„Анете“, 1767) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил [[рококо]]. През 1769 г. той издава първата си стихосбирка под заглавието „''Нови„Нови песни“''.
 
През юли 1768 г. Гьоте се разболява (вероятно от [[туберкулоза]]). Така и не успява да завърши следването си и през август се завръща болен в родния си град. След двегодишно лечение от [[меланхолия]] и опити за [[самоубийство]] (от тях се освобождава едва чрез романа си „''Страданията„Страданията на младия Вертер“'') Гьоте продължава през април 1770 г. юридическото си следване в университет Щрасбург (днес [[Страсбург]]), където отново се влюбва трагично във Фридерике Брион и се сближава с писателите от литературното направление ''[[Бурни устреми]]''. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по [[медицина]] и естествени науки. Запознава се с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „''не привилегия за избраници, а плод на народния дух''“.
 
[[Файл:-1-_Die_Leiden_des_jungen_Werthers._Erstdruck.jpg|мини|260px|''Страданията на младия Вертер'' ([[1774]] г.)]]
През лятото на 1771 г. Гьоте предава своята юридическа [[дисертация]] ''De legislatoribus'', която не е приета заради изречение против църквата,<ref>Dieter Borchmeyer, ''Schnellkurs Goethe'', S. 28.</ref> което днес не е запазено.
 
Гьоте получава на 6 август 1771 г. научната степен ''лиценциат''„лиценциат“ и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която от липса на интерес напуска след четири години и отива в град [[Вецлар]] като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов с Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер, и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на Великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през [[Швейцария]] по покана на братята графове Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат и Гьоте много страда от раздялата.
 
=== Буря и натиск ===
Идеите на движението ''[[Буря и натиск]]'' оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са [[ода]]та „Прометей''“''„Прометей“ (1774), първоначалният вариант на ''"Фауст''" – ''"Прафауст''" (1773), първата немска историческа [[драма]] ''"Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка''" (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният [[роман]] ''"[[Страданията на младия Вертер]]''" (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] – [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.
 
Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и 18-годишният престолонаследник на [[херцогство]] [[Саксония-Ваймар-Айзенах]] [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август]]. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във [[Ваймар]].
През ноември 1775 г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах. Поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието ''действителен таен съветник'' и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и [[Фридрих Шилер]], с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата.
 
През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „''Рибарят“'', „''Горски„Горски цар“'', „''Певецът“''„Певецът“, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в [[Италия]]. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува под [[псевдоним]]. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.<ref>Roberto Zapperi, ''Das Inkognito – Goethes ganz andere Existenz in Rom'', S. 8ff.</ref> След междинни престои във [[Верона]], [[Виченца]] и [[Венеция]], Гьоте пристига през ноември в [[Рим]]. Там той остава, с четиримесечен престой в [[Неапол]] и [[Сицилия]], до края на април 1788 г. След междинен престой между другото в [[Сиена]], [[Флоренция]], [[Парма]] и [[Милано]], той се завръща два месеца по-късно във Ваймар.
 
В Рим Гьоте живее при немския художник [[Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн|Вилхелм Тишбайн]] и общува с другите членове на колонията на немските художници в Рим, между тях [[Анжелика Кауфман]], [[Филип Хакерт]], [[Фридрих Бури]] и швейцареца [[Йохан Хайнрих Майер (художник)|Йохан Хайнрих Майер]], който по-късно го последва до Ваймар и там между другото става негов съветник по изкуството. Той е приятел също и с писателя [[Карл Филип Мориц]].
 
=== Античност ===
[[Файл:Johann Heinrich Wilhelm Tischbein - Goethe in der roemischen Campagna.jpg|мини|300px|ляво|''„Гьоте в Кампаня“'' от Вилхелм Тишбайн (1787)]]
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхитен от [[Рафаело]] и архитекта [[Андреа Паладио]]. Под ръководството на приятелите си той започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Приятелите му в Италия не знаели неговата истинска самоличност.
 
Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните ''"Римски елегии''"<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788 – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „''[[Херман и Доротея|Херман и Доротея“Доротея]]'' (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „''Ифигения„Ифигения в Таврида''“Таврида“ (1787), „''Егмонт''“„Егмонт“ (1788), „''Торквато„Торквато Тасо''“Тасо“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „''[[Вилхелм Майстер]] – години на учение“'' (1796) и „''[[Вилхелм Майстер]] – години на странстване''“странстване“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „''Поезия„Поезия и истина“'' (1811 – 1814) и още много други.
 
[[файл:Der junge Goethe, gemalt von Angelica Kauffmann 1787.JPG|мини|150px|Гьоте на 38 години, рисуван от Ангелика Кауфман, 1787 г.]]
След своето завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Запазва само мястото си в ''Consilium'' и така съхранява политическото си влияние. Ръководи училището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. ръководи Ваймарския дворцов театър. От 1807 г. Гьоте е също съветник на принадлежащия към херцогството университет [[Йена (град)|Йена]] и настоява за разширяването на природонаучния факултет. Застъпва се за номинирането за професори на [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Георг Хегел]], [[Фридрих Шелинг]] и [[Фридрих Шилер]].
 
През годините след своето пътуване в Италия Гьоте се занимава преди всичко с природни изследвания. През 1790 г. издава своето произведение ''„Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären“'', освен това започва изследванията си към учението на цветовете.
 
През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е с десет години по-млад и е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар), го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство ''Die„Die Horen''Horen“. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и създават епохалното литературно-историческо направление „Ваймарски класицизъм“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарския класицизъм“.
 
През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете [[Коран]]а и стиховете на персийския поет [[Хафез]]. Негов секретар е [[Фридрих Вилхелм Ример]] (от 1805 г. възпитател на сина му). Във Ваймар идва [[Бетина фон Арним]] и със спомените си от разказите на неговата майка му помага да напише „''Aus„Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit“''.
 
През 1814 г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в [[Мариане фон Вилемер]] (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова [[муза]] и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „''Западно„Западно-източен диван''“диван“ в 12 тома.
 
През 1816 г. след дълго боледуване умира Христиане, съпругата на Гьоте. През 1817 г. той предава ръководството на дворцовия театър и за него започва да се грижи снаха му Отилие фон Гьоте.
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – [[трагедия]]та „''Фауст“''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[Кръст на почетния легион|Кръста на почетния легион]].
 
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнадесетгодишната Улрике фон Левецов (Ulrike von Levetzow) и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – и&#768; прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „''Трилогия„Трилогия на страстта''“страстта“ (1827), в която е включена прочутата „''Мариенбадска„Мариенбадска елегия“'' (1823).
[[File:Goethedenkmal Frankfurt 1900.jpg|thumb|240px|Паметникът на Гьоте във Франкфурт]]
 
Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на ''световна литература'' намира в наши дни пълно потвърждение.
 
В чест на поета литературни награди ''„Гьоте“'' учредяват през 1927 г. родният му град [[Франкфурт на Майн]], през 1949 г. столицата на [[Германска демократична република|ГДР]] град [[Берлин]], а през 1949 г. и ханзейският град [[Хамбург]].
 
== Жените в живота на Гьоте ==
 
{{романтизъм}}
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Гьоте, Йохан Волфганг фон}}